— Но ти плати висока цена за това. Вече няма да можеш да продаваш риба на минната компания.
— И без това се чувствах като проститутка, когато Дорсет ми плащаше — отвърна с израз на отвращение Броудмур.
— Като утеха може би ще ти е любопитно да научиш, че Будика Дорсет заяви, че след месец баща й щял да затвори мината.
— Ако е вярно, хората ми ще се зарадват на новината — рече Броудмур и отново му подаде манерката. — Това трябва да се полее.
— Много съм ти задължен, но няма да мога да ти се отплатя — рече тихо Пит. — Пое огромен риск, като ми помогна да избягам.
— Струваше си да фрасна Мърчант и Кръчър по главите — разсмя се индианецът. — Досега не съм изпитвал такова удоволствие. Затова аз трябва да ти благодаря за тази възможност.
Пит се протегна и стисна ръката на Броудмур.
— Ще ми липсва веселия ти характер.
— У дома ли си отиваш?
— Връщам се във Вашингтон, за да предам сведенията, които събрах.
— За континенталец ти си много свестен човек, приятелю Пит. Ако ти потрябва втори дом, винаги си добре дошъл в моето село.
— Знае ли човек — отвърна сърдечно Пит, — някой ден може и да проверя дали предложението ти е в сила.
Двамата напуснаха пещерата часове след като се бе стъмнило, за да не бъдат открити случайно от патрулните лодки на Дорсет. Броудмур измести закаченото на верижка около врата му малкото колкото писалка джобно фенерче, за да виси на гърба му.
Подкрепен от виното, Пит последва тъничкия лъч през вълните и покрай скалите, удивлявайки се на умението на индианеца да лавира безпогрешно в тъмното.
Образът на Мейв, насилена от баща си, който я изнудваше, отвличайки децата й, да шпионира, го накара да кипи от гняв. Наред с това чувстваше и някаква буца в сърцето си — подобно нещо не му се бе случвало от години. Мислите му се преплетоха със спомените за една друга жена. И точно тогава той съзна, че е възможно да изпитваш еднаква любов към две различни жени от различни периоди на времето, едната — жива, другата — мъртва.
Подбуден и разкъсван от противоречиви чувства на любов и омраза и на решителността си да озапти Артър Дорсет, независимо на каква цена и при какви обстоятелства, той стисна кормилото до побеляване на кокалчетата на пръстите му и продължи да напредва през пороя от пръски, който образуваше дирята на Броудмуровата лодка.
25.
Почти през целия следобед вятърът духаше от североизток. Духаше силно, но не толкова, че да надига вълни по-високи от метър и да изпъстря морето с бели „зайчета“. Вятърът обаче докара дъжд, който падаше като завеса, намаляваше видимостта до по-малко от пет километра и така биеше водата, сякаш под повърхността й се бореха милиони враждуващи херинги. За повечето моряци времето беше отвратително. Но за английските мореплаватели като капитан Иън Брискоу, които прекарваха първите си години служба на палубите на кораби, проправящи си с мъка път през силната влага на Северно море, то не се отличаваше от времето в родината им.
За разлика от младшите си офицери, които бяха далеч от навяващите пръски и се опазваха сухи, Брискоу стоеше на крилото на капитанския мостик, сякаш презареждаше по този начин кръвта във вените си и така се бе загледал над носа на кораба в далечината, като че ли очакваше да види призрачен кораб, който радарът не можеше да засече. Забеляза, че барометърът не помръдваше, а температурата беше няколко градуса над точката на замръзване. Не се чувстваше неудобно в мушаменото си облекло, само дето от време на време капки вода си пробиваха път между космите на изрядно подстриганата му брада и се процеждаха на струйки по шията му.
След двуседмичен престой във Ванкувър, където бе взел участие в поредица от военноморски учения с кораби на Канадските военноморски сили, английският военен кораб — ескадреният миноносец „Бридлингтън“, тип 42, под управлението на Брискоу се прибираше в Англия през Хонг Конг, пристанището за престой, използвано от всеки английски военен кораб, пътуващ през Тихия океан. Макар че деветдесет и девет годишният лизингов договор да бе изтекъл и колонията на Британската корона да бе върната на Китай през 1996-та година, считаше се вече въпрос на гордост да бъде показван от време на време кръстът „Сейнт Джордж“ и да се напомня на новите корабопритежатели кои са били основателите на финансовата Мека на Азия.
Вратата на кормилната рубка се отвори и вторият офицер лейтенант Самуел Ангъс, надникна навън.