— Този идиот лети така, сякаш нервите му са разстроени — отсече той и се обърна към Ангъс: — Намалете скоростта и наредете въоръжена комисия да посрещне нашия гост. — След малко добави: — Ако повреди кораба ми, да го застрелят.
Ангъс, който стоеше зад гърба на капитана, се усмихна добродушно и намигна на Рудолф, докато нареждаше на кърмчията до командния пулт да намали скоростта. В разменените им насмешливи погледи нямаше и сянка от неподчинение. Всички членове на екипажа се възхищаваха на Брискоу, в техните очи той беше груб стар морски вълк, който бдеше над хората си и командваше един спокоен кораб. Те много добре съзнаваха, че малко кораби от Кралските военноморски сили имаха капитан, който да предпочете морския си дълг пред повишението в ранг.
„Гостът“ се оказа умален вариант на вертолета „Хеликс — Ка-32“ на Руските военноморски сили за лек транспорт и разузнаване от въздуха. Този специално, използван от риболовна флотилия за определяне на местоположението на китове, направо плачеше за основен ремонт. По кожусите на двигателите се стичаха струйки гориво, а боята върху корпуса беше излющена и избледняла.
Английските мореплаватели чакаха зад стоманените прегради и когато вертолетът внезапно се озова само на три метра над палубата, всички приклекнаха, за да не ги засегне. Пилотът рязко и твърде рано намали оборотите на двигателите и летателната машина се друсна тежко върху палубата, отскочи клатушкайки се обратно във въздуха, после отново тупна твърдо върху колелата си и накрая притихна в неподвижно покорство като наказано куче коли. Пилотът изключи двигателите и перките на витлото бавно спряха да се въртят.
Отвори плъзгащата се врата и насочи поглед към огромния радарен купол на „Бридлингтън“, после погледна към петимата приближаващи се към него моряци, хванали здраво автоматичните си оръжия в ръце. Той скочи на палубата и се вгледа в тях с любопитство, но в следващия миг бе сграбчен за лактите и избутан през един отворен люк. Моряците го поведоха през три палуби по една стълба и накрая свърнаха по коридор, водещ към офицерската каюткомпания.
Първият офицер, лейтенант командър Роджър Ейвъндейл, се бе присъединил към комисията по посрещането и сега стоеше настрани до лейтенант Ангъс. Той се вгледа в очите на руснака и прочете в тях ужас, застинал от умората в широко отворените зеници.
Брискоу кимна към Рудолф.
— Попитайте го какво, по дяволите, го е накарало да предположи, че може да кацне на борда на чужд военен плавателен съд, когато си поиска.
— Попитайте го също и защо лети сам — добави Ейвъндейл. — Не изглежда вероятно да търси китове само за себе си.
Рудолф и пилотът поведоха бърз диалог, който продължи цели три минути. Накрая корабният лекар се обърна и каза:
— Името му е Фьодор Горимикин. Главен пилот, ръководещ търсенето на китове за китоловната флотилия, потеглила от пристанището на Николаевск. Според неговия разказ той, вторият му пилот и един наблюдател тръгнали да открият корабите ловци…
— Кораби ловци ли?
— Това са бързоподвижни плавателни съдове, дълги около шейсет и пет метра, които изстрелват взривни харпуни в нищо неподозиращите китове — поясни Брискоу. — После тялото на кита се напомпва с въздух, за да се задържи на повърхността, слага му се знак с радиофар, който изпраща самоводещи сигнали и се оставя така, а корабът ловец продължава убийствената си лудория. Накрая той се връща при улова си и го изтегля до обработващия кораб.
— Преди няколко години в Одеса се заприказвахме на чашка с един капитан на обработващ кораб — намеси се Ейвъндейл. — Той ме покани на борда. Плавателният съд беше нещо огромно, близо сто метра дълъг, напълно независим икономически, оборудван с високотехнологични обработвателни съоръжения, лаборатории и дори болница със съответния необходим персонал. Те могат да повдигат с лебедки стотонен кит, после одират тлъстините с такава лекота, с каквато се бели банан и я преработват във въртящ се барабан. Маслото се извлича, а всичко останало се смила и във вид на тор от рибено или костено брашно се опакова в чували. Целият процес отнема малко повече от половин час.
— След като се ловят до степен на изчезване, цяло чудо е, че все още има китове! — измърмори Ангъс.
— Нека да чуем обяснението на пилота — настоя нетърпеливо Брискоу.
— Тъй като не успели да открият стадо китове — продължи Рудолф, — те се върнали на техния обработващ кораб „Александър Горчаков“. Той се кълне, че като кацнали, заварили целия екипаж на китоловния кораб, както и екипажите на корабите ловци, намиращи се близо до него, мъртви.