Той се завъртя със стола си и се загледа през прозореца в река Потомак. Пред очите му изплува образът на Мейв, застанала на палубата на „Айс Хънтър“, с изписани по лицето й страх и отчаяние. Кипна от яд при мисълта, че я бе изоставил. Беше сигурен, че Дирдри й е казала при срещата им на борда на „Айс Хънтър“ за отвличането на децата й от баща й. Мейв е поискала да сподели с единствения човек, комуто е имала вяра, а ето че той, Пит, не успя да изслуша мъката й. Той не бе писал за това в доклада си.
Сандекър затвори папката с доклада му и я остави на бюрото на Пит.
— През страхотни перипетии си преминал. Цяло чудо е, че не са те убили.
— Помогнаха ми много добри хора — отвърна сериозно Пит.
— Направил си всичко, което е зависело от теб. Заповядвам на теб и Джордино да си вземете десет дни почивка. Върви си вкъщи и си човъркай твоите антични коли.
— От моя страна няма възражения — каза Пит, масажирайки синините по горната част на ръцете си.
— Съдейки по това, че си се отървал на косъм, явно, че Дорсет и дъщерите му не си поплюват.
— Всички, с изключение на Мейв — рече с тих глас Пит. — Тя е черната овца в семейството.
— Знаеш ли, тя май че работи с Рой ван Флийт в биологическия отдел на НЮМА.
— Върху влиянието на ултразвука върху морския свят, да, знам.
Сандекър се вгледа в Пит, изучавайки всяка черта на сбръчканото му от вятъра и слънцето, но все още младеещо лице.
— Можем ли да й се доверим? Не е изключено да предава данните от нашите разкрития на баща си.
В зелените очи на Пит не се забеляза и следа от лукавство, когато заяви:
— Мейв няма нищо общо със сестрите си.
Сандекър долови неохотата му да обсъжда Мейв и смени темата.
— Като спомена сестрите й, Будика Дорсет не ти ли подсказа с нещо защо баща й възнамерява да прекрати операциите си след няколко седмици?
— С абсолютно нищо.
Сандекър замислено завъртя пурата между пръстите си.
— Тъй като нито една от минните собствености на Дорсет не са на американска територия, няма скорострелни начини да се сложи край на убийствата.
— Затвори ли се една от четирите мини, убийствената сила на звуковите вълни ще намалее — поясни Пит.
— Ако не получим заповед за навлизане с ескадра бомбардировачи, каквато президентът няма да издаде, ръцете ни са вързани.
— Не може да няма международен закон, който да не се прилага за убийства по море — възрази Пит.
Сандекър поклати глава.
— За случай като този — няма. Липсата на международна организация за стриктно спазване на законите е в полза на Дорсет. Остров Гладиатор принадлежи изцяло на семейството, а да бъдат убедени руснаците да затворят мината край Сибир, ще отнеме най-малко година, че и повече. Същото се отнася и за Чили. Докато Дорсет дава подкупи на високопоставени правителствени служители, мините му ще работят.
— Остават канадците — не се предаваше Пит. — Ако на техните моторизирани полицаи им се даде пълна свобода на действие, те още утре ще отидат да затворят мината на остров Кунгхит, тъй като Дорсет използва нелегални емигранти за робски труд.
— А тях какво ги спира да направят внезапна проверка на мината?
Пит си спомни думите на инспектор Стоукс, когато говореше за бюрократите и членовете на Парламента от кръга на Дорсет.
— Същите бариери: платени приятели и хитри адвокати.
— Парите правят пари — въздъхна Сандекър. — На Дорсет не му липсват солидни финансови средства и добра организация, та да бъде бутнат по обикновен начин. Той е основна част от сребролюбива машина.
— А не като вас, да приемете ролята на пораженец, адмирале. Не мога да повярвам, че сте на път да се откажете от играта срещу Артър Дорсет.
В очите на Сандекър се появи израз като на змиорка, готова да ухапе.
— Кой е казал, че ще се откажа от играта?
Пит много обичаше да дразни шефа си. Нито за миг не бе повярвал, че Сандекър ще се оттегли от битката.
— Какво смятате да правите?
— Тъй като не мога да издам заповед за въоръжено нашествие в търговска собственост и вероятно да убия стотици невинни хора с такова действие, нито да изпратя отряд от специалните части, който да се спусне от въздуха, за да неутрализира всички минни изкопни работи на Дорсет, принуден съм да прибегна до единствения изход, който ми остава.