Жените, предимно съпруги и тук-там нечия любовница, бяха облечени елегантно, едни — с дълги рокли, други — с по-къси, комплектувани с жакети от брокат или украсени с пайети. Пит веднага можеше да различи женените от неженените двойки. Женените стояха един до друг като стари приятели, докато неженените все гледаха да се докосват един друг.
На подобни приеми Пит се усамотяваше и избягваше да се смесва с гостите, за да побъбри с някого тук и там. Бързо му доскучаваше и рядко се застояваше повече от час, преди да си тръгне и се прибере в апартамента си над самолетния хангар. Но тази вечер се различаваше от другите. Той беше тук със задача. Сандекър му бе казал, че Мейв ще дойде със семейство Ван Флийт. Погледът му обходи масите и претъпкания дансинг, но не я откри.
Тя или бе променила решението си в последната минута, или още не беше дошла. Пит, който никога не се състезаваше да спечели вниманието на някоя красавица, заобиколена от обожатели, си набеляза една невзрачна жена на възраст около трийсет години и на килограми колкото неговите. Тя седеше сама на една маса и изпита трепетно вълнение, когато видя, че един хубав непознат мъж се насочва към нея да я покани на танц. Пит бе стигнал до заключението, че жени, които повечето мъже пренебрегваха и които се губеха сред тълпа от хубавици по рождение, са много по-остроумни и интересни. Тази се оказа висша служителка в Държавния департамент и го засипа с клюки за американските връзки с чужди държави. После той танцува с още две дами, смятани от някои за посредствени; едната беше лична секретарка на домакина на приема, а другата — главен помощник на един сенатор, председател на комисията по опазване на океаните. След като изпълни приятния си дълг, Пит се върна на бара и си поръча още една текила.
Точно тогава в залата влезе Мейв.
Само докато я гледаше, Пит с изненада почувства, че по тялото му се разля приятна топлина. Цялата зала като че ли се забули, сива мъгла закри присъстващите, виждаше се само Мейв, оградена от лъчисто сияние.
Той се опомни, когато тя се отдалечи от редицата, посрещаща гостите, много преди Ван Флийтови да се придвижат и се спря, за да огледа претъпканата зала. Дългата й руса коса, събрана на кок, откриваше всяка черта на лицето й и подчертаваше изящните й скули. От смущение тя вдигна ръка с леко разперени пръсти и я задържа между гърдите си. Късата й дреха излагаше на показ дългите й стройни крака и очертаваше съвършените извивки на тялото й. Толкова е царствена, помисли си Пит с похотлива тръпка. С друга дума не можеше да я определи. Тя стоеше с грацията на антилопа, канеща се за скок.
— Ето едно прекрасно младо същество! — отбеляза барманът, приковал поглед в Мейв.
— Нищо повече не мога да добавя — каза Пит.
В този момент Мейв се запъти заедно с Ван Флийтови към една маса, където тримата седнаха и дадоха поръчката си на приближилия се сервитьор. Мейв още не се бе отпуснала на стола и двама мъже — единият млад, а другият, който спокойно можеше да мине за дядо й, се изправиха пред нея и я поканиха да танцуват. Тя учтиво отклони поканите и на двамата. На Пит му стана забавно, като видя, че настойчивите им молби изобщо не я трогнаха. Мъжете отстъпиха и се отдалечиха с вид на обидени юноши. Ван Флийтови станаха да танцуват, докато донесат поръчката им и Мейв остана сама.
— Виж ти колко е претенциозна! — подметна барманът.
— Време е да се представи първият отбор — каза Пит и остави празната си чаша на плота.
Той тръгна направо през дансинга между поклащащите се двойки, без да отстъпва наляво или надясно. Един пълен мъж, в когото Пит разпозна сенатора от щата Невада, се блъсна в него. Сенаторът понечи да каже нещо, но Пит му хвърли смразяващ поглед и онзи преглътна думите си.
Явно скучаеща до болка, Мейв наблюдаваше хората и бегло хвърли поглед към мъжа, крачещ целенасочено в нейна посока. Отначало не му обърна никакво внимание — реши, че ще е поредният непознат, който идва да я кани на танц. В друг момент, на друго място, тя може би щеше да се почувства поласкана от ухажването, но сега умът й беше на хиляди километри оттук. Едва когато нашественикът застана до масата, подпря се с длани върху синята покривка и се наведе към нея, тя го позна. Лицето й просветна от неописуема радост.