Напред в далечината се показаха мигащи жълти предупредителни светлини върху бариери. На пътя лежеше част от тръбопровод, който се подготвяше да бъде спуснат в прокопания отстрани канал. Пит с облекчение забеляза, че другата половина на пътя е проходима. Оттатък бариерите следваха стотина метра прашен, чакълест път, но той нито за миг не отмести крака си от педала на газта. Изчезна в огромен облак прах, който остави след себе си, сигурен, че това ще забави преследвачите му.
След още две минути вълнуващо, главоломно препускане, Мейв посочи напред и леко надясно.
— Там виждам фарове.
— Това е магистралата — поясни Пит. — Тогава вече ще им се изплъзнем окончателно.
На кръстовището нямаше движение, от никоя посока на разстояние половин километър не се задаваха коли. Пит загря гуми на един остър завой наляво, водещ извън града.
— Не сбърка ли пътя? — извика Мейв сред шума от свирещите гуми.
— Само гледай и ще видиш — каза Пит, докато въртеше докрай волана, после, натискайки леко спирачка, направи обратен завой и тръгна в противоположната посока. Пресече кръстовището с главния път, преди да се видят фаровете на кадилака и набирайки скорост, отпраши към светлините на столичния град.
— За какво беше това? — попита Мейв.
— Нарича се „червена херинга“ — отвърна разговорливо Пит. — Ако хрътките са толкова умни, за колкото ги мисля, те ще тръгнат по следите от гумите ми в обратната посока.
Мейв му стисна ръката и се сгуши до него.
— Какъв финал си измислил?
— Сега, след като замаях главата ти с виртуозността си, ще трябва да разкрия и чара си.
Тя му хвърли плах поглед.
— Какво те кара да мислиш, че не се плаша от всяко желание за интимност?
— Мога да вниквам в съзнанието ти и виждам, че не е така.
Мейв се разсмя.
— Как успя да прочетеш мислите ми?
Пит нехайно сви рамене и отвърна:
— Това е божи дар. Във вените ми тече циганска кръв.
— Ти — циганин?!
— Според родословното ни дърво моите прадеди, които емигрирали от Испания в Англия през седемнайсети век, били цигани.
— И сега ти гледаш на ръка и предсказваш бъдещето.
— В действителност талантите ми са в други насоки, например когато има пълнолуние.
Тя го погледна предпазливо, но налапа въдицата.
— И какво става при пълнолуние?
Той се обърна и отговори с едва забележима усмивка.
— Тогава излизам и отивам да крада пилета.
27.
Мейв се взираше напрегнато в тъмнината, докато Пит караше по неосветен черен път покрай международното летище на Вашингтон. Той се приближи до една постройка, наподобяваща стар, запустял самолетен хангар. Наоколо нямаше други сгради. Притеснението й нарасна и тя неволно се сгуши в седалката, когато Пит спря колата под мъждукащи лампи на върха на висок стълб.
— Къде ме водиш? — попита тя.
Той я погледна, правейки се на изненадан.
— Как къде! У дома, естествено.
По лицето й се изписа отвращение по женски.
— Нима живееш в тази скапана барака?
— Пред теб е една историческа сграда, построена през 1936 година за хангар за поддържане на една от първите аеролинии, давана под аренда от дълго време насам.
Той извади от джоба на палтото си малък уред за далечно командване и набра код. След секунда една врата започна да се вдига, разкривайки, както се стори на Мейв, зееща пещера, тъмна като в рог и пълна с дяволи. За да подсили ефекта, Пит загаси фаровете, потегли с колата към тъмнината, подаде команда, за да се затвори вратата зад тях и остана неподвижен на седалката.
— Е, какво си мислиш? — подразни я той в тъмното.
— Готова съм да закрещя за помощ — отвърна Мейв с нарастващ смут.
— Извинявай. — Пит набра друг код и вътрешността на хангара се обля в ярка светлина от флуоресцентните лампи, подредени стратегически покрай заобления таван на хангара.
Мейв зяпна от благоговение, когато видя, че се е озовала пред безценни образци на механичното изкуство. Струваше й се невероятна тази блестяща колекция от класически автомобили, самолети и един железопътен вагон от ранните години на Америка. Разпозна два ролс-ройса и един даймлер с подвижен покрив, но останалите марки — американски пакарди, пиърс ароу, стътц, корд и на другите европейски коли, между които имаше и по една хиспано-суица, бугати, изота фраскини, талбът лаго и делахей — не й бяха познати. Двата самолета, които висяха от тавана, бяха един стар тримоторен форд и един самолет изтребител от Втората световна война „Месершмит 262“. Грижливо подредената колекция беше смайваща. Единственият експонат, който изглеждаше не на място, беше една правоъгълна поставка под извънбордов двигател, прикачен към старинна чугунена вана за баня.