— Всичко това твое ли е? — с изумление попита Мейв.
— Трябваше да избирам между това и жена и деца — пошегува се Пит.
Тя се обърна към него и закачливо наклони глава на една страна.
— Не си чак толкова стар, че да не можеш да се ожениш и да имаш деца. Просто не си попаднал на подходяща жена.
— Мисля, че има нещо вярно.
— Не ти ли върви в любовта?
— Проклятието на Пит!
Мейв посочи един тъмносин караван „Пиърс Ароу“.
— Там ли живееш?
Пит се засмя и посочи с брадичка нагоре.
— Апартаментът ми е горе, можеш да се качиш по тази вита желязна стълба или ако те мързи — с товарния асансьор.
— Предпочитам малко гимнастика — тихо каза тя.
Пит я поведе по витата стълба с красив парапет от ковано желязо. От вратата се влизаше в дневна кабинет, по чиито стени бяха закачени полици, претъпкани с книги за морето и с поставени в стъклени витрини модели на кораби, които Пит бе откривал и проучвал в процеса на работата си в НЮМА. Една вътрешна врата водеше към голяма спалня, обзаведена като капитанска каюта на стар ветроходен кораб, а един огромен щурвал служеше за табла на леглото. В другия си край дневната бе свързана с кухня и трапезария. Целият апартамент излъчва мъжко присъствие, помисли си Мейв.
— Значи тук се връща Хъкълбери Фин, след като си тръгне от хангара за лодки край реката — каза тя, докато си сваляше обувките, за да се настани с подвити крака на кожения диван.
— Почти цялата година прекарвам на вода, тъй да се каже. Тези стаи не ме виждат толкова често, колкото ми се иска. — Той свали палтото си и махна папийонката. — Да ти предложа ли някакво питие?
— Едно бренди ще ми дойде добре.
— Не забравяй, че те измъкнах от приема, преди да успееш да хапнеш. Нека да ти забъркам нещо.
— Брендито ще ми е напълно достатъчно. Утре ще се натъпча хубаво.
Той й наля чаша „Реми Мартен“ и седна на дивана до нея. Мейв неудържимо желаеше Пит, идеше й да се сгуши в прегръдките му или поне да го докосне, но дълбоко в нея кипеше смут. Внезапен прилив на вина я обгърна, когато си представи как страдат децата й под грубата ръка на Джак Фъргюсън. Не можеше да пропъди мисълта за това зверство. Чувстваше гръдния си кош стегнат, а тялото си — сковано и безсилно. До болка копнееше за Шон и Майкъл, които за нея бяха все още бебета. Да си позволи едно чувствено приключение си беше чисто престъпление. Тя остави чашата си на ниската масичка и неутешимо заплака.
Пит я притисна към себе си.
— За децата ли си мислиш? — попита я той.
Тя кимна и хлипайки, каза:
— Извинявай, нямах намерение да те подвеждам.
Колкото и да беше странно, за Пит женските настроения никога не бяха огромна загадка, както за повечето мъже и той ни най-малко не се объркваше или озадачаваше, когато видеше сълзи. Възприемаше емоционалното понякога поведение на жените повече със съчувствие, отколкото с неудобство.
— Остави жената да избира между загрижеността за потомството й и сексуалния нагон и майчината й загриженост ще надделява всеки път.
Мейв никога нямаше да проумее как беше възможно Пит да й влиза в положението. Той като че ли не беше човешко същество. Във всеки случай, не приличаше на нито един от мъжете, които познаваше.
— Чувствам се толкова отчаяна и уплашена. Никога в живота си не съм била така безпомощна както сега.
Той стана от дивана и се върна с кутия книжни носни кърпички.
— Съжалявам, че не мога да ти предложа истинска носна кърпа, но отдавна не употребявам такива.
— Не се ли сърдиш… че те разочаровах?