Пит се усмихна, докато Мейв си бършеше очите и шумно издухваше носа си.
— Истината е, че имам тайни помисли.
Очите й се разшириха от изумление.
— Значи не си искал да спиш с мен?
— Ще трябва да си изследвам хормоните, ако нямах такива намерения. Но не само за това те доведох тук.
— Не разбирам.
— Имам нужда от помощта ти, за да осъществя плановете си.
— Планове за какво?
Той я погледна така, сякаш въпросът й го изненада.
— За да се промъкна на остров Гладиатор, да открадна децата ти и да успея да избягам незабелязано.
Мейв закърши нервно ръце — беше й трудно да проумее думите му.
— Нима би го направил? — рече задъхано тя. — Нима би рискувал живота си заради мен?
— И заради децата ти — допълни с решителен глас Пит.
— Но защо?
Обзе го непреодолимо желание да й каже колко е изящна и хубава и че отдавна таи дълбоки чувства към нея, но не искаше да се покаже като поболял се от любов юноша. Както се очакваше, той измести темата.
— Защо ли? Защото адмирал Сандекър ми даде десет почивни дни, а хич не ми се ще да си стоя вкъщи и да бездействам.
Влажното лице на Мейв възвърна усмивката си и тя го притегли към себе си.
— Това дори не е сполучлива лъжа.
— Как става така — възкликна той, преди да я целуне, — че жените винаги успяват да виждат през мене?
Трета част
Диамантите — голямата илюзия
28.
30 януари 2000
Остров Гладиатор, Тасманово море
Къщата в имението на Дорсет се намираше в седловината на острова между двата спящи вулкана. Фасадата й гледаше към лагуната, отдавна превърната в оживено пристанище за дейностите, свързани с диамантените мини. Двете мини в двете вулканични шахти работеха непрекъснато почти от деня, в който Чарлс и Мери Дорсет се завърнаха от Англия след женитбата си. Тъкмо те имаха претенциите, че са сложили началото на семейната империя, като подчертаваха обаче, че в действителност тя е основана от Бетси Флечър, когато намерила необикновените камъни и ги дала на децата си да играят с тях.
Първоначалното жилище, построено предимно от дървени трупи, с покрив от палмови листа, бива съборено от Ансън Дорсет. Той именно проектира и изгражда представителната къща, която все още е запазена, макар и прекроявана от всяко следващо поколение, докато накрая остава в наследство на Артър Дорсет. Основният й стил беше класически — централен двор, ограден от веранди, чиито врати се отваряха към трийсетте стаи, до една обзаведени със старинни английски мебели от колониалното време. Единствените видими съвременни удобства бяха голямата сателитна чиния, издигаща се от пищна градина, и плувен басейн в средата на двора.
Артър Дорсет затвори телефона, излезе от кабинета си и тръгна към басейна, край който Дирдри, по оскъдни бикини, лениво се бе излегнала на един шезлонг и предпазливо попиваше с гладката си кожа тропическото слънце.
— Не бива да допускаш управителите ми да те виждат в този вид — скастри я той.
Тя бавно надигна глава и огледа щедро разголената си плът.
— Не виждам нищо нередно. Нали съм със сутиен.
— А после жените се чудят защо ги изнасилват.
— Положително не искаш да се разхождам тук с дълга роба — подигравателно му отвърна тя.
— Току-що ми се обадиха от Вашингтон — продължи Дорсет. — Изглежда, сестра ти е изчезнала.
Дирдри се сепна, изправи се до седнало положение и засенчи с ръка очите си от слънцето.
— Сигурни ли са ти сведенията? Лично аз наех най-добрите детективи, бивши агенти от тайните служби, да я държат под око.
— Имам потвърждение. Те са оплескали работата и са я изпуснали от поглед след бясно шофиране през извънградската местност.
— Мейв не е толкова умна, че да се изплъзне от професионални детективи.
— Както ми казаха, помогнали са й.
Дирдри намръщено сви устни.
— Я да видя дали ще позная кой — Дърк Пит.
Дорсет кимна и добави:
— Този човек е навсякъде. Будика го бе хванала за гушата, но той се изплъзна между пръстите й.
— Почувствах, че е опасен, когато спаси Мейв. Но трябваше да предположа доколко е опасен, когато провали плановете ми да излетя от „Полар Куин“ с нашия хеликоптер, след като дадох на кораба гибелен курс към скалите. Мислех, че по този начин сме се отървали от него. Но не съм си представяла, че ще цъфне без предупреждение в канадската ни мина.