Дорсет махна на една хубава млада китайка, която стоеше до колона, носеща покрива над верандата. Беше облечена с копринена дреха с дълги цепки отстрани.
— Донеси ми един джин — нареди й той. — Но голям. Не обичам пестеливи количества.
Дирдри вдигна високата си празна чаша.
— И още един ром със сода и лимон.
Момичето побърза да изпълни поръчките. Дирдри улови погледа на баща си, оглеждащ задните части на китайката, и извъртя очи.
— Слушай, татко, избягвай да спиш с наемните работнички. Светът очаква нещо повече от човек с твоето богатство и положение.
— Някои неща са извън общоприетите порядки — отвърна той строго.
— Какво ще правим с Мейв? Явно, че е завербувала Дърк Пит и приятелите му от НЮМА да й помогнат да си върне близнаците.
Дорсет отклони вниманието си от отдалечаващата се китайска прислужница и отвърна:
— Той може и да е много изобретателен, но ще види, че на остров Гладиатор не се прониква толкова лесно, както в собствеността ни на остров Кунгхит.
— Мейв познава острова по-добре от всички нас. Все ще намери някакъв начин.
— Дори и да се доберат до острова — той посочи с пръст сводестия портал на двора, отвъд който се отиваше за мините, — изобщо не могат да припарят по-близо от двеста метра до къщата.
Дирдри се усмихна ехидно.
— Май че ще бъде най-добре да им приготвим едно сърдечно посрещане.
— Никакво сърдечно посрещане тук, на остров Гладиатор, скъпа ми дъще!
— Значи имаш някакъв таен план. — Това беше повече твърдение, отколкото въпрос.
Той кимна.
— Няма съмнение, че чрез Мейв те ще измислят схема за проникване през охраната. За тяхно съжаление обаче, няма да имат възможност да я осъществят.
— Не те разбирам.
— Ще им отрежем квитанцията, както обичат да се изразяват американците, преди да са сложили крак на брега.
— Проницателен човек е баща ми! — Дирдри стана и го прегърна, вдишвайки миризмата му. Още като беше малка, той й миришеше на скъп одеколон — специална марка, която внасяше от Германия, с тръпчив, не просташки аромат, който й напомняше миризмата на кожени дипломатически куфарчета, неопределимото ухание на заседателна зала на акционерно дружество и на вълнения плат на скъп делови костюм.
Дорсет с неохота я отдели от себе си, дори се вбеси от нарастващото му похотливо желание към собствената му плът и кръв.
— От теб искам да координираш изпълнението на задачата. А Будика, както обикновено, ще отговаря за бързото й изпълнение.
— Залагам дела си от „Дорсет Консолидейтид“, че знаеш къде да ги откриеш. — Тя се усмихна дяволито. — Какъв е графикът?
— Подозирам, че господин Пит и Мейв вече са напуснали Вашингтон.
Дирдри го погледна с присвити от слънцето очи:
— Толкова скоро?
— Тъй като Мейв не се била прибрала вкъщи, а Пит от два дни не бил стъпвал в кабинета си в НЮМА, то се подразбира, че двамата са заедно и на път за близнаците.
— Тогава кажи ми къде да им поставя капан — каза тя и очите й засвяткаха като на хищник; беше сигурна, че баща й има отговор. — На някое летище или в хотел в Хонолулу, Окланд, Сидни?
Той поклати глава.
— На нито едно от тези места. Да не мислиш, че ще ни улеснят, като летят с редовни полети или отсядат в уединени странноприемници. Те ще вземат един от малкия парк реактивни самолети на НЮМА и ще използват за база наземните съоръжения на агенцията.
— Не знаех, че американците имат постоянна база за океанографски изследвания в Нова Зеландия или в Австралия.
— База нямат — отвърна Дорсет, — но имат научноизследователски кораб — „Ошън Англър“, който извършва дълбоководни наблюдения в Баунти Троф, западно от Нова Зеландия. Ако всичко върви по план, Пит и Мейв ще пристигнат в Уелингтън и ще се срещнат с кораба на НЮМА в градското пристанище утре по това време.
Дирдри гледаше баща си с нескрито възхищение.
— Откъде знаеш всичко това?
Той се усмихна високомерно.
— Имам си агент в НЮМА, на когото плащам много добре, за да ме държи в течение за всички подводни открития, свързани със скъпоценните камъни.
— Значи стратегията ни е да осигурим Будика и екипажа й да пресрещнат научноизследователския кораб, да се качат на борда и да уредят изчезването му.