Изведнъж стена от вряща пяна връхлетя върху сала и го тласна напред със страхотна скорост. За част от секундата той бе издигнат на гребена, в следващия миг се спусна рязко в браздата между вълните. Двама от затворниците изхвърчаха в синьо-зеления водовъртеж и повече не се видяха. Съсипаният от морето сал се разпадаше. Въжетата, протрити и опъвани от постоянното клатушкане в морето, отъняха съвсем и се скъсаха. Рамката от мачти, която крепеше дъсчената палуба, се изкриви и започна да се разцепва. Нова вълна заля сала и той изскърца. На Дорсет му се струваше, че неподвижният коралов риф е съвсем близо и само да се протегне, ще го докосне.
И точно тогава те бяха избутани в канала между назъбените краища на скалата. Вълната ги понесе навътре, салът се завъртя по оста си, парчета от него изригнаха нагоре като фойерверк и се разпиляха в искрящото от слънцето море. Основната рамка на сала се разпадна и корабокрушенците бяха изхвърлени във водата.
Оттатък скалистата бариера синьото море беше кротко като планинско езеро с яркотюркоазен цвят. Задавен от водата, Дорсет, който бе обгърнал ръка около кръста на Бетси, извади глава над повърхността.
— Можеш ли да плуваш? — попита я той през кашлица.
Тя силно поклати глава и изплю морската вода, която бе погълнала.
— Нито метър.
Той заплува с нея към една от мачтите на сала, която се полюшваше на повърхността на около метър до тях. Сграбчи я и постави ръцете на Бетси върху извитата повърхност. Хвана се и той до нея, останал почти без въздух, с разтуптяно сърце и напълно изтощен от напрежението през последния час. Когато след две-три минути се съвзе, Дорсет хвърли поглед към плуващите останки от сала.
Скагс и двама от моряците му се намираха на близко разстояние до тях, все още живи; бяха се качили върху парче от дъсчена палуба, което като по чудо бе останало цяло, и отчупваха дъски от него, за да ги използват за весла. От каторжниците двама мъже и една жена бяха сграбчили кой до какъвто отломък от сала от „Гладиатор“ се бе добрал и се носеха по течението.
Дорсет се обърна и погледна към брега. На по-малко от четвърт миля мълчаливо ги зовеше красив плаж с бял пясък. В този момент чу някой да го вика.
— Дръжте се здраво ти и Бетси — махна му Скагс. — Ще вземем и вас, и другите и ще продължим към брега.
Дорсет му махна в отговор и целуна Бетси по челото.
— Да не вземеш да ме изоставиш, моето момиче. След половин час ще вървим по твърда почва.
Той изведнъж млъкна ужасен; радостта му не продължи дълго.
Висока перка на огромна бяла акула обикаляше около разбития сал, търсейки нова плячка. Екзекуторът ги бе проследил до лагуната.
Не е честно, изкрещя наум Дорсет. Да издържат на мъки прехвърлящи границите на всяко въображение, и спасението да им бъде грабнато под носа от челюстите на смъртта — това беше ужасно несправедливо. Малцина са мъжете и жените с по-малък късмет. Той притисна по-здраво Бетси към себе си и с неописуем ужас проследи как перката престана да кръжи, насочи се към тях и бавно се скри под повърхността. Сърцето му се смрази, докато безпомощно зачака тялото му да изчезне между нащърбените зъби.
Тогава, без предупредителен знак, стана второ чудо.
Под тях спокойната вода на лагуната изведнъж се превърна в нещо като врящ казан. После висока струя бликна във въздуха като огромен фонтан, последвана от грамадната бяла акула. Смъртоносното чудовище се замята бясно, опитвайки се да захапе със зейналите си като на зло куче челюсти голям морски змей, който се бе увил около нея.
Всички, които се държаха здраво за плуващите останки от сала, наблюдаваха онемели битката на живот и смърт между двете чудовища на морските дълбини.
От мястото си върху парчето палуба Скагс следеше безпрепятствено борбата. Огромното, наподобяващо змиорка същество имаше заоблена глава и дълга, изтъняваща в края опашка. Скагс прецени, че дължината на тялото му е осемнайсет-деветнайсет метра, а обиколката му — колкото голямо буре за брашно. То отваряше и затваряше на пресекулки уста и разкриваше къси като на вълк зъби. Кожата му изглеждаше гладка и на гърба беше тъмнокафява, почти черна, а коремът му — бял, с оттенък на слонова кост. Скагс често бе слушал разкази за кораби, които са се натъквали на змиевидни морски чудовища, но ги приемаше на шега, смятайки, че това са видения на моряците, след като са погълнали повечко ром на някое пристанище. Сега обаче, вцепенен от ужас, той не се присмиваше, докато наблюдаваше как всяващият ужас дотогава Екзекутор се гърчи яростно в напразно усилие да отхвърли безжалостния си нападател.