— Това не е много разумно — отбеляза равнодушно Дорсет. — Будика вече знае, че Дърк Пит е успял по някакъв начин да открие, че тя, с нашата яхта, е ликвидирала засегнатите от явлението кораби. Изпратим ли на дъното на океана някой от научноизследователските кораби на НЮМА, те веднага ще си направят извода, че ние стоим зад тази работа. Не, ще подходим по-деликатно.
— Двайсет и четири часа не е много време.
— Ако тръгнеш, след като се наобядваш, за вечеря ще бъдеш в Уелингтън. Джон Мърчант и хората му от охраната ще те чакат в склада ни извън града.
— Доколкото разбрах, на Мърчант са му пукнали черепа на остров Кунгхит.
— Било е повърхностна пукнатина. Достатъчна да го направи луд за отмъщение. Настоява да присъства на залавянето на жертвата.
— А ти и Будика?
— Двамата ще се срещнем на яхтата и ще трябва да сме пристигнали до полунощ — отвърна Дорсет. — Така ще имаме на разположение десет часа, за да приключим с приготовленията си.
— Което означава, че ще бъдем принудени да ги заловим на дневна светлина.
Дорсет я стисна за рамото толкова силно, че тя потрепери от болка.
— Разчитам на теб да преодолееш всички препятствия, дъще.
— Направихме грешка, като сметнахме, че можем да се доверим на Мейв — отбеляза с укор в гласа Дирдри. — Трябваше да предположиш, че тя ще довтаса да издири отрочетата си при първия удобен случай, който й се удаде.
— Сведенията, които ни прати, преди да изчезне, са от полза — възрази той ядосано. Не беше по нрава на Артър Дорсет да се оправдава за погрешни стъпки.
— Ако Мейв беше умряла на остров Сиймор, сега нямаше да се забъркваме в тази каша.
— Вината не е изцяло нейна — каза Дорсет. — Тя не е могла да знае за нахълтването на Пит на Кунгхит. Той хвърли мрежата си, но до каквито и сведения да се добере, това няма да ни навреди.
Въпреки незначителната спънка, Дорсет не се притесняваше особено много. Мините му се намираха на острови, чиято уединеност беше бариера срещу всякакъв организиран протест. Огромните му възможности бяха пуснати в ход. Засилената му охрана имаше за цел да държи репортерите на няколко километра от операциите му. Адвокатите му работеха часове наред, за да предотвратят достъпа на всяка законна опозиция; хората му, отговарящи за връзките с обществеността, определяха писанията за смърт и изчезване на кораби и хора в Тихия океан като изфабрикувани от природозащитниците слухове и се опитваха да хвърлят вината другаде, най-вече на американски тайни военни опити.
Когато Дорсет заговори отново, в гласа му се долавяше възстановено спокойствие.
— След двайсет и три дни, считано от днес, всяка врява, надигната от адмирал Сандекър, ще стихне по естествен начин, когато затворим мините.
— Но не бива да допускаме да се получи така, татко, сякаш признаваме вината си по този начин. Тогава ще бъдем изправени пред цяла планина от съдебни процеси, повдигнати от природозащитници и семействата на жертвите.
— Не се безпокой, дъще. Получаването на доказателства, потвърждаващи, че методите ни за разработването на мините причиняват подводна ултразвукова конвергенция, която унищожава органичния живот, граничи с невъзможното. За извършването на научни проби ще е нужен период от месеци. А само след три седмици учените няма да имат какво да изследват. Изготвените планове включват премахването на всички следи от съоръженията ни за изкопните работи. Акустичното смъртоносно явление, както настояват да го наричат, ще бъде заглавие с вчерашна дата.
Младата китайка донесе напитките върху табла. Поднесе им ги и изчезна безшумно като призрак в сенките на верандата.
— Какво ще правим с Шон и Майкъл, след като майка им ни предаде?
— Ще се погрижа тя никога повече да не ги види.
— Много жалко! — рече Дирдри, притискайки ледената чаша в челото си.
Дорсет изгълта джина си като вода, остави чашата и погледна дъщеря си.
— Жалко ли? Кого очакваш да жаля, Мейв или близнаците?
— Нито нея, нито тях.
— Тогава кого?
По лицето на Дирдри, с черти като на екзотичен фотомодел, се появи злорада усмивка.
— А милионите жени по света, когато научат, че диамантите им не струват повече от парче стъкло?
— Ще отнемем романтиката от скъпоценните камъни — прихна да се смее Дорсет. — Твърдо ти го обещавам!