29.
Уелингтън, заключи Пит, докато гледаше през прозореца на самолета на НЮМА, не можеше да бъде разположено на по-красиво място от това. Оградено от огромен залив с лабиринт от острови, ниски планини, сред чиито върхове най-високият беше Маунт Виктория, и пищна зеленина, пристанището се славеше като едно от най-хубавите на света. За десет години това беше четвъртото пътуване на Пит до столичния град на Нова Зеландия и рядко му се случваше да го завари без чести превалявания на дъжд и внезапни пориви на вятър.
Изпълнен с лоши предчувствия, адмирал Сандекър бе благословил с огромна неохота мисията на Пит. Той смяташе Артър Дорсет за опасен, алчен човек, с антисоциално поведение, който убива без капка угризение на съвестта. Оказа съдействие, като разреши на Пит и Джордино да излетят заедно с Мейв за Нова Зеландия със самолет на НЮМА и да поемат командването на изследователския кораб, който да им служи като база за спасителната им операция, но с изричното условие да не рискуват ничий живот. Пит прие на драго сърце условието, знаейки, че доближи ли се веднъж „Ошън Англър“ на безопасно разстояние до остров Гладиатор, единствените застрашени хора ще бъдат самите те тримата. Планът му беше да използва подводна лодка, за да се промъкне в лагуната, после да излезе на сушата и да помогне на Мейв да вземе децата си, след което всички де се върнат на кораба. Този план, потъна в мисли Пит, не включва никакви технически похвати. Озоват ли се веднъж на брега, оттам нататък всичко ще зависи от Мейв.
Той хвърли поглед към Джордино, който пилотираше служебния реактивен самолет „Гълфстрийм“. Якият му приятел излъчваше такова спокойствие, сякаш се бе излегнал на песъчлив бряг под палма. Двамата станаха близки приятели от деня, в който се запознаха в началното училище и се вкопчиха в ръкопашен бой. В гимназията играеха в един и същ футболен отбор, Джордино — като нападател, Пит — като защитник. След това продължиха заедно в Академията на военновъздушните сили. Използвайки най-безцеремонно влиянието на баща си — Джордж Пит беше виден сенатор от Калифорния — за да бъдат навсякъде заедно, Дърк уреди Ал да постъпи с него в школата за подготовка на летци и двамата извършиха два полета в една и съща тактическа ескадрила във Виетнам. Колкото до жените обаче, двамата се различаваха. Джордино се отдаваше на краткотрайни увлечения, докато Пит се чувстваше по-добре с дълги връзки.
Пит стана от седалката и отиде в пътническия салон, където беше Мейв. През целия дълъг и еднообразен полет от Вашингтон тя беше спала на пресекулки и лицето й имаше уморен и изпит вид. Дори сега лежеше със затворени очи, но начинът, по който непрекъснато променяше положението си в тясното легло, показваше, че все още не бе потънала в дълбок сън. Той протегна ръка и леко я разтърси.
— Приземяваме се в Уелингтън — осведоми я той.
Клепките на невероятно сините й очи трепнаха и се отвориха.
— Будна съм — смънка тя сънено.
— Как се чувстваш? — Гласът на Пит прозвуча нежно и загрижено.
Тя се надигна и енергично закима.
— Готова за действие!
Джордино включи основното осветление на самолета и се сниши плавно, докато гумите докоснаха пистата и изпуснаха лек дим от първоначалното триене. Изведе самолета от пистата и продължи по плаца към мястото за паркиране на транзитни и частни самолети.
— Виждаш ли някаква кола на НЮМА? — извика през рамо той на Пит.
Никъде не се виждаха познатите цветове — тюркоазен и бял.
— Сигурно са закъснели — подхвърли Пит. — Или пък ние сме подранили.
— Според стария часовник на пулта сме подранили с петнайсет минути — уточни Джордино.
От платформата на малък лекотоварен автомобил обслужващият линията на полета даде знак на Джордино да го последва към свободното пространство на паркинга между редица от служебни реактивни самолети. Джордино намали и спря, когато върховете на крилата на неговата машина се изравниха със самолетите от двете му страни, после започна процедура по изключване на двигателите.
Пит отвори пътническата врата и спусна малко стъпало до площадката на стълбата, преди да слезе. Мейв го последва и започна да се разхожда напред-назад, за да разкърши стави и мускули, схванати и напрегнати от продължителния полет. Тя огледа паркинга, за да види с какво ще се превозят по-нататък.
— Останах с впечатлението, че някой от кораба ще ни посрещне — каза тя между две прозевки.