Джордино им подаде пътните чанти, заключи самолета и притича до Пит и Мейв под едното крило, за да се скрие от внезапната дъждовна вихрушка, която мина над летището. С почти същата бързина, с каквато се появи, вихърът продължи към залива и през движещата се маса от бели облаци се показа слънцето. След няколко минути се зададе един микробус „Тойота“, от двете страни на който беше изписано „ПРИСТАНИЩЕ—ЛЕТИЩЕ—ПРИСТАНИЩЕ“, разплиска няколко локви и спря. Шофьорът слезе и тръгна към самолета. Беше слаб, с дружелюбно лице и облечен като лентяй, навъртащ се покрай дръгстор.
— Някой от вас да е Дърк Пит?
— Аз съм — потвърди Пит.
— Карл Марвин. Извинявайте, че закъснях. Акумулаторът на бреговия фургон, който превозваме на борда на „Ошън Англър“ свърши, та трябваше да наема транспорт от началника на пристанището. Надявам се, че не съм ви притеснил.
— Ни най-малко — отвърна кисело Джордино. — В това време се наслаждавахме на тайфуна.
Сарказмът мина покрай ушите на шофьора.
— Предполагам, че не сте чакали дълго.
— Не повече от десет минути — отвърна Пит.
Марвин натовари багажа им в задната част на микробуса и потегли веднага щом пътниците му се качиха.
— Разстоянието от летището до дока, където е вързан корабът, не е голямо — поясни той с приветлив глас. — Настанете се удобно и приятно пътуване!
Пит и Мейв седнаха един до друг, хванаха се за ръце като юноши и тихичко се заприказваха. Джордино зае мястото пред тях и точно зад шофьора. Почти през целия път изучаваше една въздушна снимка на остров Гладиатор, която адмирал Сандекър бе взел от Пентагона.
Времето мина бързо и скоро те отбиха от главния път и навлязоха в оживения пристанищен район, който се намираше доста близо до града. Цял парк от международни товарни плавателни съдове, представляващи предимно азиатски корабни линии, бе хвърлил котва до дългите пристани, оградени от двете страни с огромни складови постройки. Никой не обръщаше внимание на криволичещия покрай постройките, корабите и високите кранове микробус. Шофьорът хвърляше поглед ту в огледалото за задно виждане, за да поглежда пътниците, ту към пристаните пред него.
— „Ошън Англър“ е точно зад следващия склад — посочи той неопределено през предното стъкло към някакъв невидим обект.
— Готов ли е да потегли още щом се качим на борда? — поинтересува се Пит.
— Екипажът само чака да пристигнете.
Джордино погледна замислен тила на шофьора и полюбопитства:
— Каква служба изпълнявате на кораба?
— Аз ли? — попита Марвин, без да се обръща. — Аз съм фотограф от снимачния екип.
— Как ви се струва пътуването с капитан Демпси?
— Той е голям финяга. Отделя огромно внимание на изследователите и работата им.
Джордино вдигна поглед и видя, че Марвин ги наблюдава в огледалото за задно виждане. Той му се усмихна и остана така, докато Марвин не се съсредоточи отново в шофирането. После, под прикритието на облегалката пред него, написа нещо върху квитанцията за количеството гориво, с което бе заредил самолета в Хонолулу, преди да поемат към Уелингтън. Смачка хартийката и внимателно я метна през рамо в скута на Пит.
Пит, който се бе увлякъл в разговор с Мейв, не бе чул и дума от разговора между Джордино и шофьора. Нехайно разгъна бележката и прочете:
Този момък е съмнителен.
Пит се наведе напред и заговори с непринудено изражение, без да поглежда подозрително към шофьора.
— Какво те прихвана, та искаш да развалиш удоволствието ни?
Джордино се обърна на седалката си и заговори много тихо.
— Нашият приятел не е от „Ошън Англър“.
— Целият съм в слух.
— Подведох го, като му казах, че капитанът е Демпси.
— Но Пол Демпси управлява „Айс Хънтър“. Джо Рос е капитанът на „Англър“.
— Ето ти и друго несъответствие. Нали ти, аз и Руди Гън изработихме графика на изследователските проекти и подбрахме персонала, преди да заминем за Антарктида.
— Е, и?
— Нашето приятелче отпред не само че има преправено тексаско произношение, ами и твърди, че е фотограф от снимачния екип на борда на „Ошън Англър“. Изясни ли ти се картинката?
— Изясни ми се — изсумтя Пит. — Никакъв снимачен екип не е бил предвиждан за проекта. Само лаборанти и геофизици се качиха на борда, за да наблюдават океанското дъно.