— Този тип ни кара право в ада — каза Джордино, гледайки през прозореца към склада пред тях, на чиято двойна врата с едри букви бе изписано: ДОРСЕТ КОНСОЛИДЕЙТИД МАЙНИНГ ЛТД.
Опасенията им се сбъднаха. Шофьорът извъртя кормилото и мина през зейналата врата и между двама мъже с униформата на охраната на „Дорсет Консолидейтид“. Мъжете побързаха да влязат след микробуса и натиснаха бутона за затваряне на вратата.
— В крайна сметка трябва да призная, че ни пипнаха — обади се Пит.
— Какъв ли ще е планът на действие? — подхвърли Джордино, без да шепне повече.
Вече нямаше време за дълги обсъждания. Микробусът навлизаше все по-навътре в тъмното складово помещение.
— Изритай нашето приятелче Карл и да изчезваме оттук.
Джордино не изчака да му броят до три. След четири бързи крачки той стисна за гушата мъжа, който се представи като Карл Марвин. С невероятна пъргавина го извъртя зад кормилото, отвори вратата на кабината и го избута навън.
В следващия миг, сякаш бяха репетирали, Пит скочи на шофьорската седалка и натисна педала за газта до постлания с килимче под. Микробусът мигом се устреми напред през група въоръжени мъже и ги пръсна във всички посоки като листа след отминаващо торнадо. Пред микробуса се изпречиха две палети, натоварени с кашони, пълни с електрически домакински уреди от Япония. Пит с нищо не показа, че е готов за предстоящия сблъсък. Кашони, части и отломки от тостери, миксери и кафеварки изригнаха във въздуха подобно на шрапнел, изгърмял от куршум на гаубица.
Пит направи остър обратен завой по широка пътека, разделяща редиците от пълните със стока сандъци, насочи се към една голяма метална врата и се прегърби над кормилото. След силен метален тропот, който изтръгна вратата от пантите й, тойотата с рев се озова вън от склада на товарния док. Пит бързо изви кормилото наляво-надясно, за да не закачи едната подпора на висок товарен кран.
В този край докът беше пуст. Наблизо нямаше закотвени кораби, които да товарят и разтоварват трюмовете си. Неколцина работници, поправящи част от кея, си ползваха почивката и обядваха, седнали плътно един до друг върху дълга дървена бариера, преграждаща път, излизащ от кея. Пит натисна клаксона и рязко извъртя кормилото, за да не помете работниците, които замръзнаха на местата си, като видяха връхлитащото върху тях превозно средство. Микробусът тъкмо заобиколи почти цялата бариера, без да я докосне, когато в последния момент задният калник закачи едната вертикална опора и напречната греда се завъртя в кръг; работниците се разбягаха по кея като по знак от изплющял камшик.
— Извинете ме, че стана така! — извика след тях Пит, докато се отдалечаваше.
Съжали, че на идване не бе следил внимателно пътя и късно осъзна, че съмнителният тип нарочно бе заобикалял, за да ги заблуди. Хитър номер, който даде резултат. Сега той нямаше никаква представа накъде да завие, за да излезе на главния път, водещ към града.
Изведнъж дълъг камион с ремарке му препречи пътя. Той трескаво започна да върти кормилото на зигзаг, за да не се забие в огромния камион. Чу се силен шум от хрущене на метал, последван от трясъка на счупени стъкла и стържещ звук от мачкане на ламарина — микробусът раздираше странично предницата на камиона. С вдлъбната и нагъната от край до край дясна част микробусът, станал неуправляем, заподскача бясно. Пит го овладя и заподнася задницата му, докато го изправи. Ядосан, заби юмрук в кормилото, като видя, че през току-що счупеното предно стъкло струи навътре течност. От удара радиаторът бе изскочил от болтовете си и маркучите към двигателя се бяха откачили. Но това не беше единствената повреда. Дясната гума бе спукана, предното окачване се бе изкривило.
— Налага ли се да се блъскаш във всяко нещо, което се изпречи на пътя ти? — измърмори Джордино; той седеше на пода откъм непострадалата страна на микробуса, обгърнал с мускулестите си ръце Мейв.
— Беше безразсъдно от моя страна — призна Пит. — Някой пострада ли?
— Получих необходимите синини, за да спечеля дело за малтретиране — смело заяви Мейв.
Джордино разтърка набъбваща цицина на главата си и погледна с нещастен вид Мейв.
— Голям подлец е твоят старец. Знаел е, че идваме и ни устрои прием с изненади.
— Сигурно някой от НЮМА се подписва във ведомостта му. — Пит хвърли пронизващ поглед към Мейв. — Надявам се, че не си ти.