— Не съм аз — отвърна твърдо Мейв.
Джордино се измести в задната част на микробуса и погледна през прозореца дали не ги преследват. Два черни фургона заобиколиха, поклащайки се, ударения камион и тръгнаха след тях.
— Имаме си преследвачи, препускащи след ауспуха ни.
— Добри момчета ли са, или лоши?
— Не обичам да съм преносител на тъжни вести, но трябва да ти кажа, че не са с бели шапки.
— Това ли ти е определението за положително качество?
— Само то да е! На вратите им е изписано „Дорсет Консолидейтид Майнинг“.
— Успя да ме спечелиш!
— Ако много се приближат, бих могъл да им поискам шофьорските книжки.
— Благодаря, имам си огледало за задно виждане.
— Като си помислиш какви поразии направихме, досега трябваше да са ни подгонили една дузина полицейски коли — изропта Джордино. — Те защо не си изпълняват задълженията да патрулират на доковете? Лично аз считам за уместно да те арестуват за безразсъдно шофиране.
— Доколкото познавам татко — намеси се Мейв, — той им е платил, за да си вземат отпуска.
Без охладител двигателят загря и започна да изпуска облаци пара изпод капака. Пит едва успяваше да владее разбитото превозно средство. И двете предни колела бяха наклонени навън и напъваха да се въртят в обратна посока. Изведнъж пред микробуса зейна тясна пътека между два склада. Принуден да хвърли зара за последен път, Пит запрати микробуса в ограниченото пространство. Но късметът му изневери. Твърде късно установи, че пътеката водеше към запустял кей без изход освен този, през който мина.
— Край на пътя — въздъхна той.
Джордино се обърна и отново погледна назад.
— Полицейският отряд знае това. Спряха, за да отпразнуват победата си.
— Мейв?
Мейв мина напред.
— Да? — тихо изрече тя.
— Колко дълго можеш да задържиш дъх?
— Не знам, може би една минута.
— Ал, какво правят ония отзад?
— Идват към микробуса, с доста противни палки в ръка.
— Искат ни живи — каза Пит. — Добре, група, заемете места и се дръжте здраво.
— Какво смяташ да правиш? — попита Мейв.
— Ние, моя единствена любов в живота ми, ще поплуваме малко. Ал, отвори всички прозорци. Искам това нещо да потъне като тухла.
— Надявам се водата да е топла — подметна Джордино, докато вдигаше резетата на прозорците, — хич не обичам студена вода.
А на Мейв Пит каза:
— Поеми си няколко глътки въздух, за да оросиш кръвообращението си с колкото можеш повече кислород. Издишай и отново вдишай, след като скочим.
— Обзалагам се, че мога да плувам под вода по-бързо от теб — каза тя с непоколебима решителност.
— Ето ти възможност да го докажеш — не скри възхищението си Пит. — И не си губи времето да изчакваш въздушна яма. Веднага щом водата спре да нахлува в микробуса, излез през прозореца вдясно от теб и плувай под кея.
Пит се протегна зад шофьорската седалка, отвори ципа на пътната си чанта, извади найлонов пакет и го напъха отпред в панталона си, придавайки на това място по-голяма издутина от естествената.
— Какво си наумил? — попита Мейв.
— Това е вълшебната ми чантичка за непредвидени случаи — поясни Пит. — Никога не излизам от къщи без нея.
— Всеки момент ще ни сгащят — съобщи най-спокойно Джордино.
Пит навлече кожено яке, вдигна ципа до яката, обърна се и сграбчи кормилото.
— Добре, да видим сега дали ще получим високи оценки от съдиите.
Той форсира двигателя и превключи автоматичната трансмисия на бавен ход. Разнебитеният микробус тръгна рязко напред, дясната предна гума заигра, излизащата отпред пара беше толкова гъста, че почти нищо не се виждаше, но колата продължи да набира скорост на път към водата. Кеят нямаше парапет, само една ниска хоризонтална греда, която служеше за ограничителен бордюр за пътните превозни средства. Предните колела поеха силата на удара в препятствието. Разхлабеното вече предно окачване се откъсна, когато останалото без колела шаси се стовари върху него, задните колела разкъсваха гума, докато се въртяха, избутвайки от кея онова, което беше останало от тойотата.
Микробусът полетя надолу като в забавен каданс, преди по-тежката предна част да се забие във водата с огромен плисък. Последното нещо, което запомни Пит, беше силното съскане на прегретия двигател от съприкосновението с водата, която веднага след това нахлу през падналото навътре счупено предно стъкло и през отворената пътническа врата.