— Четвъртият по посока север — отговори Пит.
— Как го установи?
— По надписите на складовете. Мярнах номер 19, преди да отпраша с микробуса от кей 20.
— Ами след като определихме местонахождението си и знаем посоката, давайте да тръгваме — предложи Джордино. — Ако ония имат поне половин мозък в главата си, ще пратят водолази да търсят трупове в микробуса.
— Избягвайте да се доближавате до пилотите — предупреди ги Пит. — Под повърхността те целите са гъсто обвити с миди. Черупките им режат като бръснач.
— Затова ли плуваш с кожено яке? — попита Мейв.
— Човек никога не знае кого ще срещне — отвърна Пит.
Без пряк поглед те не можеха да преценят какво разстояние трябваше да изминат, за да стигнат до научноизследователския кораб. Пестейки силите си, заплуваха бавно и равномерно бруст между лабиринта от пилоти, скрити от погледите на хората на Дорсет стоящи на дока. Стигнаха до основата на кей 20, после минаха под главната пристанищна артерия, която свързваше всички товарни докове, и накрая поеха на север към кей 16. Близо час се изниза, преди Мейв да мерне тюркоазния корпус, който се отразяваше във водата под кея.
— Успяхме! — извика радостно тя.
— Рано е още да си броиш паричната награда — предупреди я Пит. — Докът сигурно гъмжи от мускулестите патрули на баща ти.
Корпусът на кораба беше само на два метра от пилотите. Пит продължи да плува, докато стигна точно под площадката за качване на кораба. Вдигна ръце, обви ги около една траверса, която подсилваше пилотите и се издигна над водата. Покатери се по наклонените греди до горния ръб на дока, после бавно вдигна глава и огледа най-близкото заобикалящо го пространство.
Районът около площадката за качване на борда беше пуст, но на най-близкия вход към кея имаше паркиран един фургон на охраната на Дорсет. Преброи четирима мъже, разположени в редица в пространството между камарите от товарни сандъци и няколко коли, паркирани покрай кораба, закотвен пред „Ошън Англър“.
Пит се наведе под ръба на дока и се обърна към Мейв и Джордино:
— Нашите приятели пазят входа за кея на осемдесет метра от него, достатъчно са далече, тъй че не могат да ни попречат да се качим на борда.
Повече обяснения не бяха нужни. Пит издърпа двамата към гредата, на която стоеше. После, като по сигнал, и тримата се прехвърлиха над гредата, която служеше за ограничителен бордюр, притичаха покрай огромен кнехт, на който бяха закачени въжетата на кораба, и начело с Мейв се втурнаха по площадката за качване към откритата палуба.
Когато Пит се качи благополучно на кораба, инстинктите му неимоверно се изостриха. Беше направил огромна грешка, която не можеше да бъде поправена. Разбра го, когато видя как мъжете, охраняващи дока, закрачиха бавно и неотстъпно към „Ошън Англър“, като че ли се разхождаха в парка. Нямаше викове или суматоха. Държаха се така, сякаш очакваха, че жертвите им внезапно ще се появят и ще се качат в светая светих на кораба. Когато огледа лишените от човешко присъствие докове, разбра, че тук ставаше нещо много, много нередно. На един работен кораб все някой от екипажа щеше да се мерне. Подводните лодки роботи, хидролокаторните уреди, огромната лебедка за спускане на наблюдателните системи в дълбините стояха прилежно подредени на местата си. Рядко се случваше някой инженер или изследовател да не се суети около първокласната си апаратура. Напълно се увери, че се е случило немислимото, когато откъм една стълба, водеща към капитанския мостик, се отвори врата и на палубата се появи позната фигура.
— Толкова се радвам да ви видя отново, господин Пит — каза подигравателно Джон Мърчант. — Не се предавате, нали?
30.
В тези първи минути на пълно обезсърчение Пит почувства осезаемо как го облива вълната на поражението. Фактът, че ги уловиха в капана тъй лесно, без никаква възможност да се измъкнат, че Мейв падна в ръцете на баща си и че по всяка вероятност той и Джордино щяха да бъдат убити, се оказа горчив хап, който трудно можеше да се преглътне.
Беше до болка очевидно, че след навременното предупреждение от агента им в НЮМА, хората на Дорсет са се качили първи на „Ошън Англър“, подчинили са чрез някаква хитрост капитана и екипажа и са превзели кораба, за да заловят Пит и другите двама. Всичко е било толкова добре пресметнато, че Артър Дорсет е бил сигурен в успешния резултат, когато е предприел стъпка извън границите на очакваното като допълнителна стратегия, в случай че Пит и Джордино се изплъзнат между пръстите му и се качат по някакъв начин на борда. Едва сега Пит си даде сметка, че е трябвало да предвиди такъв ход и да излезе със съответния план, но явно, бе подценил обиграния диамантен магнат. Мисълта, че може да бъде превзет кораб, закотвен на един хвърлей разстояние от главен град, изобщо не бе минавала през ума му.