Артър Дорсет нямаше нищо общо с представата, която Пит си бе изградил за него. Той очакваше най-богатият мъж на света, с три красиви дъщери, да бъде приемливо хубав, с изтънчени до известна степен обноски. А сега в салона на яхтата, същия, в който го бяха отвели, след като го заловиха на остров Кунгхит, виждаше пред себе си същински великан от тевтонския фолклор, изпълзял току-що от пещера в подземното царство.
Дорсет стърчеше с една глава над Пит, а от раменете до кръста беше два пъти по-широк от него. Това не беше човек, който се чувства удобно, седнал зад бюро. Пит забеляза от кого Будика е взела черните, празни очи. Лицето на Дорсет беше набраздено от дълго излагане на открито, по грубите му ръце се виждаха белези, които говореха, че той не се страхува да ги цапа. Имаше дълги, провиснали мустаци, по които се бяха полепили няколко трохи от обяда му. Но онова, което направи силно впечатление на Пит и едва ли подхождаше на човек с международна известност, бяха зъбите му — пожълтели и нащърбени като клавишите от слонова кост на старо пиано. Затворените устни биха закривали грозната гледка, но колкото и да беше странно, те изобщо не се събираха дори и когато той не говореше.
Дорсет се бе разположил пред писалището от плавей, с мраморен плот; от лявата му страна стоеше Будика, облечена с панталони „Деним“ и шемизета, чиито краища бяха вързани на възел над пъпа, а копчето на яката незнайно защо беше закопчано; от другата му страна, на тапициран с копринена дамаска стол, седеше Дирдри, облечена изискано и модно — с бяла плетена блуза с висока яка под шемизета и пола от шотландско каре. Кръстосал ръце и приседнал на ръба на бюрото, с единия крак на постлания с килим под, Дорсет се хилеше като дърта вещица с чудовищни размери. Злобните му очи оглеждаха подробно Пит и Джордино, забивайки се като иглички, за да проучат всеки сантиметър — от косите до върха на обувките им. След малко той се обърна към Мърчант, който стоеше зад Мейв, с ръка, пъхната под ревера на туиденото му сако и положена върху автомата в кобур под мишницата му.
— Чудесно си се справил, Джон. — По лицето му се разля широка усмивка. — Предвидил си всяка тяхна стъпка. — Той повдигна едната си гъста вежда и измери с поглед изправените пред него двама мъже — целите мокри и окаляни, а после и Мейв, по чиито бузи и чело бяха полепнали мокри кичури коса, разтегли отново устни в противна усмивка и кимна на Мърчант. — Май че не всичко е вървяло както си очаквал, така ли е? Като ги гледам, сякаш са излезли от някой тинест ров.
— Разтакаваха се до срещата им с неизбежното в опит да избягат във водата — отбеляза със задоволство Мърчант; в очите му се четеше самоувереност и високомерие. — Но накрая паднаха право в ръцете ми.
— Имаше ли някакви проблеми с охраната на доковете?
— Преговорите и заплащането минаха съвсем гладко — отвърна важно Мърчант. — След като яхтата ви се доближи до „Ошън Англър“, петимата моряци, които задържахме, бяха освободени. Убеден съм, че всяко официално оплакване, подадено от служители на НЮМА, ще бъде посрещнато от местните власти с бюрократично равнодушие. Страната дължи много на „Дорсет Консолидейтид“ за неговото подпомагане на икономиката й.
— Ти и твоите хора заслужавате похвала — закима одобрително Дорсет. — Всички, които са взели участие, ще бъдат щедро възнаградени.
— Много любезно от ваша страна, сър — подмилкващо рече Мърчант.
— А сега, ако обичаш, остави ни сами.
Мърчант внимателно огледа Пит и Джордино.
— Тия двамата трябва да бъдат пазени зорко — възрази той с умерен тон. — Не ви препоръчвам да рискувате с тях.
— Нима смяташ, че ще се опитат да превземат яхтата? — разсмя се Дорсет. — Двама беззащитни мъже срещу две дузини въоръжени? Или се опасяваш да не скочат зад борда и доплуват до брега? — Дорсет посочи през един голям прозорец към заострения тесен край на Кейп Феъруел на Южния остров на Нова Зеландия, който бързо се отдалечаваше зад яхтата. — Да изминат четирийсет километра по море, претъпкано с акули? Не вярвам.
— Работата ми е да пазя вас и вашите интереси — каза Мърчант, след като свали ръка от оръжието си, закопча спортното си сако и тръгна безшумно към вратата. — И се отнасям сериозно към нея.
— Оценявам всичко това — рече неочаквано рязко Дорсет, явно изгубил търпение.
Щом Мърчант излезе, Мейв се нахвърли върху баща си.
— Настоявам да ми кажеш добре ли са Шон и Майкъл и дали твоят гаден надзирател не им е сторил нещо лошо.