Пит и Джордино прекараха нощта и половината от другия ден заключени в малък отсек за продоволствия зад машинното отделение. Там беше толкова тясно, че имаше място толкова, колкото да седнат на пода с колене, свити до брадичката. Почти през цялото време Пит бе останал буден, с по-прояснено съзнание, и се вслушваше в оборотите на двигателите и блъскането на вълните в корпуса. Докато Джордино, отхвърляйки всякаква мисъл за сдържаност, реши да извади вратата от пантите й, но се озова пред четирима пазачи, които мигом забиха дулата на автоматичните си оръжия в пъпа му. Победен, той побърза да се върне на мястото си и тутакси заспа още преди вратата да бъде отново окачена.
Правейки си самокритика, Пит едва се побираше от яд и обвиняваше само себе си за опасното им положение, но в действителност нито една грешка не можеше да се припише на него. Трябваше да допусне появата на Джон Мърчант. Бяха го изненадали неподготвен, защото не бе предвидил фанатичното им желание да примамят Мейв обратно в лапите им. За тях той и Джордино бяха второстепенни пионки. Артър Дорсет ги смяташе за малко повече от досадни нищожества в налудничавата си кампания за абсурдно натрупване на богатство.
Имаше нещо необяснимо и зловещо в непоколебимата им съсредоточеност върху такъв сложен план, целящ да вкарат в клопка едната дъщеря и да премахнат двамата мъже от НЮМА. Пит се запита със свито сърце защо държат него и Джордино живи, но преди да стигне до някакво предположение, вратата се отвори със скърцане и на прага застана Джон Мърчант с поглед, изпълнен със злоба. При вида на олицетворението на своето възмездие Пит несъзнателно си погледна часовника. Беше единайсет и двайсет предобед.
— Време е да се прехвърлите на вашия плавателен съд — съобщи със задоволство Мърчант.
— Ще се качваме на друг кораб ли? — попита Пит.
— Може и така да се каже.
— Надявам се обслужването там да е по-добро от тукашното — лениво вметна Джордино. — Не се съмнявам, че ще се погрижите за багажа ни.
Мърчант подмина думите на Джордино, като само сви рязко рамене, после додаде:
— Господа, моля да побързате. Господин Дорсет не обича да чака.
Малка армия от пазачи, въоръжени с различни видове оръжия, предназначени да нанасят телесни удари, а не да убиват, заобиколиха Пит и Джордино и ги изведоха на кърмовата палуба. Двамата мъже присвиха очи от помръкващата слънчева светлина и точно тогава закапаха първите капки дъжд от облаците, които се задаваха, подгонени от лекия бриз.
Дорсет седеше под навес до маса, отрупана с различни пикантни ястия в сребърни съдове за сервиране. От двете му страни стояха изправени двама прислужника, единият — готов при най-малкия знак да напълни отново чашата му за вино, а другият — да раздига използваните прибори. Будика и Дирдри, седнали отляво и отдясно на баща си, не си направиха труда да вдигнат поглед от чиниите си, когато Пит и Джордино застанаха пред височайшите им особи. Пит се огледа за Мейв, но не я откри.
— Съжалявам, че се налага да ни напуснете — заговори Дорсет между залъците препечен хляб с хайвер. — Жалко, че не можете да останете за второто ястие.
— Нима не знаете, че трябва да се откажете от хайвера? — попита го Пит. — Бракониерите доведоха есетрата до изчезване.
Дорсет равнодушно сви рамене.
— Е, най-много цената му да се увеличи с няколко долара.
Пит извърна глава и обходи с поглед пустото море, което започваше да погрознява от задаващата се буря.
— Казаха ни, че ще се прехвърлим на друг кораб.
— Ще се прехвърлите.
— А къде е той?
— Във водата до яхтата.
— Аха, ясно — рече тихо Пит. — Много ясно. Намислили сте да ни запратите да се носим свободно по течението.
Дорсет избърса със салфетка полепналите по устните му остатъци от храна със сръчността, с която автомонтьорът избърсва омаслените си ръце.
— Извинете ме, че ви давам такъв малък плавателен съд, при това, трябва да добавя, без двигател, но не разполагам с друг.
— Какъв чудесен садистичен похват. Явно, мисълта, че ще се мъчим, ви доставя наслада.
Джордино хвърли поглед към двете мощни моторни лодки, закрепени върху горната палуба на яхтата.