— Трогнати сме от вашата щедрост — рече той.
— Бъдете благодарни, че ви предоставям възможност да останете живи.
— В район на морето, където кораби не се движат и течението ще ни отнесе право на пътя на бурята. — Пит се намръщи. — Най-малкото, което можете да направите, е да ни дадете лист и писалка, та да си напишем завещанието и последното желание.
— Разговорът ни свърши. Сбогом, господин Пит, господин Джордино, и бон воаяж! — Дорсет кимна на Джон Мърчант. — Отведи тия отрепки от НЮМА при плавателния им съд.
Мърчант им посочи да минат през една отворена вратичка в бордовата ограда.
— Ама как, няма ли да има знамена и фанфари? — възрази Джордино.
Пит пристъпи до ръба на палубата и погледна във водата. До яхтата се поклащаше малка полунадуваема лодка. Беше дълга три и широка два метра; V-образният й корпус изглеждаше солиден. Основният й отсек обаче едва можеше да побере четирима души, тъй като неопреновите външни поплавъци заемаха половината лодка. Плавателният съд е имал някога извънбордов двигател, който впоследствие е бил свален. Кабелите още висяха от командния блок. Вътре беше празен, с изключение на свитата в единия край фигура, загърната с коженото яке на Пит.
Ледена ярост се надигна в Пит. Той сграбчи Мърчант за яката на спортното му сако и го метна настрани с такава лекота, сякаш метна сламено чучело. След това се втурна обратно към масата за хранене, преди да успеят да го спрат.
— Без Мейв! — Гласът му прозвуча остро.
Дорсет се усмихна, но изразът на лицето му не се разведри.
— Тя прие името на прапрабаба си, тъй че нека да страда като нея.
— Негодник такъв! — процеди през зъби Пит с животинска омраза. — Развратен мошеник…!
Само толкова можа да каже. Един от пазачите на Мърчант заби зверски приклада на оръжието си отстрани в тялото му, малко над бъбрека.
Силна болка присви Пит, но бушуващият в него гняв го задържа на крака. Той се наведе напред, грабна с две ръце покривката на масата, рязко я дръпна и я метна във въздуха. Чаши, ножове, вилици и лъжици, съдове за сервиране и чинии се разхвърчаха над палубата с шумно дрънчене. После Пит се нахвърли през масата върху Дорсет, но не просто да го удари или да го стисне до смърт за гушата. Знаеше, че това е единствената му и последна възможност да обезобрази този мъж. Той изпъна показалците си и ги ръгна в лицето му, но мигом бе нападнат от пазачите. Побеснялата Будика замахна, за да нанесе саблен удар във врата на Пит, но не успя и го улучи по рамото. Единият пръст на Пит също се отплесна и само одраска челото на Дорсет. Другият обаче попадна точно в целта и той чу пронизителен като на първобитен човек вик. После почувства как по цялото му тяло заваляха юмруци, но след малко, когато мелето изведнъж пропадна в пълен мрак, вече не чувстваше нищо.
Пит се събуди и помисли, че се намира в някаква бездънна дупка или пещера дълбоко в земята. Или поне в дълбините на подземна кухина, където царуваше само вечен мрак. Напълно отчаян, той пипнешком затърси изход, но имаше чувството, че се върти в омагьосан кръг. Сигурно съм попаднал в кошмар и съм обречен да се лутам завинаги в непрогледен лабиринт, помисли си той с усещане за безизходица. Но изведнъж, като че ли само след едно мигване, той видя в далечината слаба светлина. Протегна ръка към нея и забеляза, че тя започва да се увеличава сред бързодвижещи се по небето тъмни облаци.
— Слава на Бога! Лазар възкръсна от мъртвите. — Гласът на Джордино сякаш идваше от улична пресечка и шумът на движението отчасти го поглъщаше. — И тъкмо навреме да умре отново, като види какво е времето.
Когато Пит се свести напълно, му се прииска да се върне обратно в лабиринта. Всяка точка на тялото му туптеше от болка. Имаше чувството, че костите му — от черепа до коленете — до една бяха строшени. Опита се да седне, но замръзна неподвижен още след първото си движение и изстена от болка. Мейв го докосна по бузата и обгърна с ръка раменете му.
— Ще те боли по-малко, ако се постараеш да не мърдаш.
Той вдигна поглед към лицето й. Широко отворените й небесносини очи преливаха от грижовност и обич. Пит едва ли не осезателно чувстваше как любовта й го обгръща като воал и болката му се оттича от вените, сякаш Мейв му бе направила магия.
— Ама каква каша забърках, нали? — промълви той.
Тя бавно поклати глава и кичури от дългата й руса коса докоснаха бузите й.