— Не, недей да мислиш така. Сега нямаше да си тук, ако не беше тръгнал заради мене.
— Хората на Мърчант добре те подредиха, преди да те изхвърлят от яхтата. Изглеждаш така, сякаш бейзболисти са изпробвали бухалките си върху теб — обади се Джордино.
Пит с мъка се надигна до седнало положение.
— А Дорсет?
— Подозирам, че си улучил едното му око, та ще заприлича на същински пират, като си сложи тъмната превръзка. Ще му липсва само белег от дуел и крив нож.
— Будика и Дирдри го пренесоха в салона по време на патакламата. Ако Мърчант бе видял по-рано степента на нараняването на татко, не мога да ти опиша на какво щеше да те направи — допълни Мейв.
Пит огледа с подутите си и полузатворени очи злокобното море.
— Отидоха ли си?
— Опитаха се да ни прегазят, преди да офейкат, за да не ги застигне бурята — отвърна Джордино. — Извадихме късмет с неопреновите поплавъци на сала ни и това, че сме без двигател, та успяхме да отскочим от носа на яхтата. Залавянето ни, тъй да се каже, беше на косъм.
Пит отново съсредоточи поглед върху Мейв.
— Значи ни оставиха да се носим по течението, както навремето прапрабаба ти Бетси Флечър.
Тя го изгледа с почуда.
— Ти откъде знаеш за нея? Аз нищо не съм ти казвала.
— Винаги проучвам жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си.
— Който ще бъде къс — намеси се Джордино, сочейки намръщен към северозапад. — Защото, ако правилно са ми преподавали в час по метеорология във вечерното училище, то ние се намираме точно на пътя на това, което по тия места наричат тайфун или циклон — зависи доколко близо сме до Индийския океан.
Само като погледна тъмните облаци и проблясъците на мълниите, последвани от заплашителния грохот на гърмежите, сърцето на Пит се сви. Той огледа морската шир и се заслуша във все по-усилващия се вятър. Синорът между живота и смъртта се бе стеснил до дебелината на хартиен лист. Слънцето вече бе се скрило и морето стана сиво. След броени минути водовъртежът щеше да погълне малката лодка.
Пит не се колеба дълго.
— Първата заповед за деня е да се снабдим с котва. — Той се обърна към Мейв. — Ще ми трябва моето кожено яке, някакво въже и всяко нещо, годно за направата на плаваща котва, която да ни предпази от преобръщане в бурното море.
Без да каже дума, тя изхлузи от гърба си якето и го подаде на Пит, а Джордино затършува в едно малко отделение под седалката. Изнамери една ръждясала кука със закачени за нея две найлонови въжета, едното дълго пет метра, другото — три. Пит просна якето на пода и започна да трупа върху него обувките на тримата, куката, както и някакви стари резервни части за двигател и няколкото ръждясали инструмента, които Джордино бе извадил от отделението под седалката. След това закопча ципа, върза на възел ръкавите през яката и колана на кръста и стегна импровизирания товар с единия край на по-късото найлоново въже. После го хвърли зад борда, изчака го да потъне и привърза здраво другия край на въжето за командното табло с ненужни бутони за липсващия извънбордов двигател.
— Лягайте на пода — нареди Пит, омотавайки другото въже около командния блок. — Предстои ни безумно пътуване. Препашете се с това въже и вържете другия му край за лодката, за да не я изпуснем, ако се прекатурим в морето.
Той хвърли един последен поглед над неопреновите поплавъци към застрашителните вълни, прииждащи от хоризонта, който ту се надигаше, ту пропадаше. Морето беше грозно и в същото време красиво. Една светкавица проряза пурпурночерните облаци и гърмът й се разнесе като удари на хиляди барабани. Грохотът се сипеше безмилостно върху тримата. Духащият с пълна сила вятър, заедно с поройния дъжд, който закриваше небето и превръщаше морето в кипящ бульон от пяна, се стовари върху тях след по-малко от десет минути. Капките, шибани от вятъра, който виеше като хиляди горски духове, се забиваха с такава сила, че бодяха като иглички.
Пръски хвърчаха от гребените на вълните, издигащи се на три метра от браздите. После височината им изведнъж достигна седем метра и те, накъсани и разбъркани, залашкаха лодката ту на една, ту на друга посока. Вятърът забушува още по-силно, а морето зачести застрашителните си яростни атаки срещу безпомощната лодка и клетите й пътници. Лодката се завърташе бясно, когато биваше подхвърляна към гребените на вълните, а след това стремително пропадаше в браздата. Нямаше рязко определена линия между въздуха и водата.