Пит направи опит да седне, но по цялото му тяло премина силна болка. Към раните, получени от хората на Джон Мърчант, се бяха добавили и ударите от морската стихия. Той примигна от ослепителното отражение на слънцето във водата и съвсем бавно се надигна до седнало положение. Нямаше какво друго да прави, освен да седи в лодката и да чака. Но какво да чака? Да чака със слаба надежда появата на кораб от хоризонта, плаващ право към тях? Течението ги бе отнесло в мъртва зона, далече от морските пътища, където рядко се мяркаха кораби.
Артър Дорсет много преднамерено бе избрал къде да ги спусне на вода. Ако по някакво небесно чудо те оцелееха от тайфуна, то поне гладът и жаждата щяха да ги уморят. Пит нямаше да допусне да загинат след всичко, което преживяха. Даде си обет за мъст — да остане жив с единствената цел да отмъсти на Артър Дорсет, като го убие. Малцина бяха онези, които заслужаваха повече от него смъртта си. Закле се да пренебрегне установените си правила за етика и морал, ако му се удаде случай да се срещне отново с Дорсет. Не забрави и Будика и Дирдри. Те също щяха да си платят за нечовешкото им отношение към Мейв.
— Колко е спокойно — обади се Мейв и се притисна по-плътно до Пит, който усети, че цялата трепери. — Имам чувството, че бурята продължава да бушува в главата ми.
Пит избърса напластената по клепките си сол, облекчен до известна степен, че вълнението стихна. Той погледна наситеносините й очи, помръкнали от умора и замъглени от дълбокия сън. Забеляза обаче, че докато го гледаха, те бавно започнаха да просветват.
— Раждането на Венера от морските вълни — тихо рече той.
Тя се изправи до седнало положение и провря пръсти в сплъстената си от сол руса коса, за да й придаде по-пухкав вид.
— Съвсем не се чувствам като Венера — усмихна се тя, — а още по-малко е възможно да приличам на нея. — Тя вдигна пуловера си и внимателно опипа червените белези на талията си, останали от непрестанното търкане на спасителното въже.
Джордино бавно отвори едно око.
— Ако вие двамата там не млъкнете и не оставите хората да се наспят, ще повикам управителя на този хотел и ще се оплача.
— Ние ще се топнем в басейна, а после ще закусим на верандата — каза Мейв с дързък хумор. — Защо не ни последваш?
— Предпочитам да се възползвам от обслужването по стаите — провлачено отвърна Джордино, сякаш самото говорене го изтощаваше.
— След като сме в такова бодро настроение — намеси се Пит, — предлагам да се заемем с плана за оцеляването ни.
— Какви са шансовете ни да бъдем спасени? — попита наивно Мейв.
— Нулеви — отвърна Пит. — Бъди сигурна, че баща ти ни е спуснал в най-пустия район на морето. Адмирал Сандекър и групата от НЮМА нямат ни най-малка представа какво се е случило с нас. А и да имаха, няма да знаят къде да ни търсят. Ако искаме да се върнем към нормалния си живот, ще трябва да действаме, без да очакваме помощ отнякъде.
Първата им задача беше да издърпат плаващата котва и да извадят от якето на Пит обувките си, инструментите и останалите предмети. После огледаха поотделно всяка част, негодна или годна на вид, която можеше да им послужи за предстоящия им дълъг път. Накрая Пит извади пакета, който бе напъхал в панталоните си, преди да запрати микробуса във водата.
— Какво още намери в лодката? — попита той Джордино.
— Толкова железария, която едва ще стигне да се окачи врата на обор. Отделението под седалката съдържаше всичко на всичко три панти с различна големина, една отвертка, една маслена помпа, четири запални свещи, комплектувани с болтовете и гайките им, няколко парцала, едно дървено гребло, найлонов калъф за лодка и нещичко от рода на „познай-какво-държа-в ръката си“ за развлечение по време на пътуването.
— Какво е то?
Джордино му подаде една малка ръчна помпа.
— Ето. Тъкмо ще помпаме с нея поплавъците.
— Колко е дълго греблото?
— Малко повече от метър.
— Няма да е достатъчно високо, за да издигнем платно на него — отбеляза Пит.
— Вярно, но ако го вържем за командния блок, можем да го ползваме като кол за навес, който да опънем над лодката.
— Имайте предвид, че в калъфа на лодката можем да съберем вода, ако пак завали — подсети ги Мейв.
Пит я погледна и попита:
— Имаш ли нещо по себе си, което да влезе в употреба?