Тя поклати глава.
— Само по дрехи съм. Моята чудовищна сестра ме изхвърли в лодката, без нищо друго освен с едно червило.
— Познай за кого говори — смотолеви Джордино.
Пит отвори малкия непромокаем пакет и извади от него войнишки нож, много стар и изтъркан скаутски компас, малка цилиндрична кутия с кибрити, аптечка, не по-голяма от цигарен стек, и джобен автоматичен пистолет „Маузер“, 25 калибър, с резервен пълнител.
Мейв спря поглед върху малкото оръжие.
— Могъл си да убиеш Джон Мърчант и баща ми.
— Нима можех да надвия онази малка армия охранители?
— Както виждам, страхотно си се подсигурил — допълни тя с плаха усмивка. — Винаги ли си носиш тази чантичка?
— От времето, когато бях скаут.
— Кого възнамеряваш да застреляш насред тази пустош?
— Не кого, а какво. Някоя птица, стига да долети достатъчно близо.
— Ще застреляш една беззащитна птица?
Пит я погледна и отвърна:
— Само защото изпитвам странното нежелание да умра от глад.
Джордино напомпи поплавъците и след това се залови с направата на навеса. Пит огледа всеки квадратен сантиметър от лодката, за да провери дали неопреновите поплавъци не са спукани или протрити някъде, и дали няма структурни повреди на корпуса от стъклено влакно. После се гмурна зад борда и опипа с ръка дъното му, но не откри нищо нередно. Плавателният съд изглеждаше около четиригодишен и по всяка вероятност е бил използван като брегова лодка в случаи, когато яхтата на Дорсет е хвърляла котва до бряг без пристан. Пит с облекчение забеляза, че макар и доста овехтяла, лодката беше в добро състояние. Като единствен недостатък можеше да се приеме липсата на извънбордовия двигател, който бе свален от кърмовата греда.
След като се качи отново на борда, той натовари Джордино и Мейв с дребни задачи за целия ден, за да отклони мислите им от трудното положение и от усилващата им се жажда. Пит бе твърдо решен да поддържа духа им. Не си правеше илюзии колко време щяха да издържат. Навремето той и Джордино бяха вървели близо седем дни без вода през пустинята Сахара. Но там жегата беше суха, докато тук високата влажност направо изсмукваше живота от тях.
Джордино приспособи от найлоновия калъф навес срещу палещите лъчи на слънцето, като го опъна над греблото, което бе закрепил върху командния блок, и го върза за издадените странични части на поплавъците с две къси дължини, отрязани от найлоновото въже. Той издигна единия край така, че събереше ли се дъждовна вода, да потича и капе в сандъчето за лед, което Мейв пък бе намерила под другата седалка. Тя беше почистила мръсотията, насъбрана от неупотребявания дълго време съд и положи големи старания да оправи вътрешността на лодката, за да стане удобна за пребиваване. Пит от своя страна се залови да отделя нишките на част от найлоновото въже, които след това завърза една за друга и приспособи рибарско влакно.
Единственият им източник на храна в радиус от две хиляди и повече километра беше риба. Ако не успееха да уловят никаква, щяха да загинат от глад. Той направи кука от зъбеца на токата на колана си и я върза в единия край на влакното. Другият край бе закрепил в средата на една от пантите, за да може да го държи с две ръце. Оттук нататък въпросът беше с какво щеше да улови рибата, като не разполагаше нито с червейчета, нито с мухи, нито с дребна риба или сирене за примамка. Пит се наведе над поплавъците, сви длани около очите си, за да ги засенчи от слънцето и се вгледа във водата.
Под сянката на сала вече се събираха любопитни гости. Мнозина от моряците, плаващи на кораби или лодки с мощни двигатели, чиито отработени газове гърмяха силно, а перките разпенваха водата, твърдяха, че в открито море изобщо не можело да се види морски свят. За онези обаче, които се намират по-близо до повърхността на водата и се движат безшумно, повърхността скоро се превръща в прозорец, отворен към другата страна — към обитателите на дълбочините, които са далеч по-многобройни и разнообразни от животните, които бродят по земята.
Стада от риби, наподобяващи херинги, не по-дълги от малкия пръст на Пит, се мятаха и стрелваха под лодката. Той разпозна сред тях и делфините помпано, които не можеха да се сбъркат с по-дребните и по-едрите им братовчеди, и златните рибки с малките си високи чела и дълги перки, разположени по гърбовете на многоцветните им шанжанови тела. Няколко големи скумрии се плъзгаха в кръг и от време на време се удряха в някоя от по-малките риби. Появи се също така и една малка акула, така наречената риба чук, една от най-чудноватите обитателки на морето — всяко от очите й стърчеше от края на крило, което изглеждаше така, сякаш бе забито в главата й.