На малкото парче земя, на което двамата мъже прекарали повече от две години, не можело да се определи точното му местоположение, тъй като Скагс загубил всичките си навигационни уреди при потъването на кораба. Доколкото можел да изчисли, необозначеният на картата остров се намира приблизително на 350 мили на изток и югоизток от Сидни — район, за който капитаните на другите кораби твърдят, че там няма земя.
Лейтенант Сайлас Шепард, чиито родители живеят в Хорнсби, и неговият отряд от десет войника от пехотния полк на Нови Южен Уелс, които надзиравали затворниците, също са в списъка на изчезналите.
Наследството
17 септември 1876
Абърдийн, Шотландия
След като Скагс се завърна в Англия и прекара известно време с жена си и децата си, от „Карлайл & Дънхил“ му предложиха да поеме командването на най-новия им и елегантен клипер „Калъдън“ и го изпратиха да се включи в търговията с китайски чай. След още шест месеца изтощителни пътувания, при които постигна два рекорда, Бъли Скагс се затвори в къщата си в Абърдийн, грохнал за ранната си възраст четирийсет и седем години.
Капитаните на клипери се състаряваха преждевременно. Изискванията на управлението на най-бързоходните кораби в света взимаха тежък данък от тялото и духа. Повечето умираха млади. Немалко загиваха заедно с корабите си. Те бяха елитна категория хора, прославени железни мъже, които достигаха с дървените си кораби нечувани скорости в най-романтичната ера на мореплаването. Всеки от тях поемаше към гроба си — под трева или под морските вълни — със съзнанието, че е командвал най-великите платноходни плавателни съдове, строени някога от човека.
Як като бимсите във вътрешността на корабите си, Скагс предприе последния си курс на петдесет и девет годишна възраст. След като през последните си четири пътувания грижливо бе трупал спестявания от инвестиране в акции на корабопритежатели, той бе осигурил на децата си значително състояние.
След смъртта на скъпата му съпруга Луси той остана сам — децата му си бяха създали свои семейства — и подхранваше любовта си към морето, като плаваше във или край лиманите в Шотландия с малък кеч, който бе построил с двете си ръце. Но след едно кратко пътуване в ужасно студено време, когато отиде да навести сина си и внуците си в Питърхед, той легна болен.
Няколко дни преди да почине, Скагс прати да повикат дългогодишния си приятел и бивш работодател Абнър Карлайл.
Уважаван корабен магнат, натрупал огромно богатство заедно със съдружника си Александър Дънхил, Карлайл беше виден местен жител в Абърдийн. Освен корабоплавателното дружество той притежаваше също търговска фирма и банка. Предпочитаните му обекти за благотворителна дейност бяха местната библиотека и една болница. Карлайл беше слаб, жилав и напълно плешив. Имаше благ поглед и видимо накуцваше — дефект, който му бе останал след едно падане от кон в младежките му години.
Вратата на дома на Скагс отвори дъщерята на капитана Джени, която Карлайл познаваше от бебе. Тя го прегърна леко, после го хвана за ръка.
— Добре че дойде, Абнър. Той през половин час пита за теб.
— Как е старият морски вълк?
— Опасявам се, че дните му са преброени — отвърна Джени с нотка на тъга в гласа.
Карлайл огледа уютната къща, пълна с корабни принадлежности, с висящи по стените морски карти, на които бяха обозначени всекидневните отсечки по време на рекордните курсове на Скагс.
— Ще ми липсва тази къща.
— Братята ми са на мнение, че ще е най-добре за семейството, ако я продадем.
Тя поведе Карлайл нагоре по стълбите и му посочи отворена врата на стая с голям прозорец, който гледаше към пристанището на Абърдийн.
— Татко, Абнър Карлайл е тук.
— Най-сетне!
Джени целуна леко Карлайл по бузата.
— Отивам да направя чай.
На леглото лежеше неподвижно старец, грохнал от трите десетилетия труден живот по море. Въпреки ужасния вид на Скагс, Карлайл не можеше да не се удиви на огъня, който продължаваше да гори в маслиненосивите му очи.
— Имам нов кораб за теб, Бъли.