Выбрать главу

— Какво смяташ да използваш за стръв? — попита Мейв.

— Себе си — отвърна Пит. — Ще се предложа за лакомство на малките рибки.

— Как ще го направиш?

— Гледай и ще видиш.

С неприкрито изумление Мейв видя как Пит взе ножа си, нави над коляното единия крачол на панталона си и спокойно резна малко парче плът от задната част на бедрото си. После закачи парченцето на импровизираната кука. Цялата процедура бе извършена толкова прозаично, че Джордино не разбра какво стана, докато не видя капки кръв по пода на лодката.

— Що за удоволствие намираш в това? — попита Джордино.

— Под ръка ли ти е онази отвертка? — отклони отговорът си Пит.

Джордино му подаде инструмента.

— Искаш да те резна някъде другаде ли?

— Под лодката има една малка акула — поясни Пит. — Ще гледам да я примамя към повърхността. Щом я хвана, ти забий отвертката в главата й, между очите. Успееш ли, може и да я улучиш право в мозъка й, голям колкото грахово зърно.

Мейв не пожела да участва в тази работа.

— Ама да не би да смятате да изтеглите някоя акула на борда?

— Стига да ни проработи късмета — рече Пит, както разпаряше парче от тениската си, с което превърза раната на крака си, за да спре кръвотечението.

Мейв се промъкна до кърмата на лодката и приклекна зад командния блок, доволна, че може да стои далеч от предстоящата гледка.

— Внимавайте самите вие да не й станете примамка.

Джордино коленичи до Пит, който бавно спусна примамката от човешка плът във водата. Скумриите закръжаха около нея, но той разклати влакното, за да ги обезсърчи. Няколко мънички хищни рибки се стрелнаха, за да си гризнат от парченцето плът, но мигом се пръснаха, след като акулата, почувствала слабото наличие на кръв, се насочи право към стръвта. Всеки път, когато акулата се приближеше до парченцето, Пит издърпваше влакното към себе си.

Докато Пит бавно придвижваше куката със стръвта към лодката, Джордино, хванал отвертката като кама, вдигна ръка и погледна в дълбоката вода. Акулата се плъзна покрай лодката — гърбът й имаше пепелявосив цвят, който изсветляваше до бял на корема, а гръбната й перка стърчеше над водата като перископ на подводница. Отвертката описа дъга и се заби в твърдата глава на морския бозайник. В ръката на повечето мъже острието никога не е успявало да пробие хрущялния череп на акулата, но Джордино го промуши чак до дръжката.

Пит се наведе през борда, обгърна с ръка акулата под корема, зад хрилете и докато я повдигаше, Джордино й нанесе втори удар. Пит падна назад в лодката, прегърнал дългата метър и половина риба чук като бебе. После я хвана за гръбната перка, обви крака около опашката й и здраво я заклещи.

Кръвожадните челюсти шумно се затвориха, захапвайки само въздух. Мейв се сви от страх зад командния блок и изпищя, когато оголените триъгълни зъби щракнаха само на сантиметри от протегнатите й крака.

Преборвайки се сякаш с алигатор, Джордино се хвърли с цялата си тежест върху мятащия се морски звяр и притисна тялото му в пода на лодката, ожулвайки вътрешността на предмишниците си в грубата му като гласпапир кожа.

Макар и тежко ранена, рибата чук проявяваше невероятна жизненост. Както в един момент ставаше агресивна, така в следващия най-неочаквано се укротяваше. Най-накрая, след цели десет минути безплодно мятане, акулата се предаде и застина неподвижна. Пит и Джордино се изтърколиха настрани от нея и затаиха дъх. Нелеката битка раздразни раните на Пит и той изпитваше чувството, че плува в море от болки.

— Ще трябва ти да я изкормиш — рече задъхан той на Джордино. — Вече нямам никакви сили.

— Почини си — отвърна Джордино; в гласа му се долавяше загриженост и разбиране. — Цяло чудо е, че след боя, който отнесе на яхтата и лашкането от бурята, още не си изпаднал в кома.

Въпреки че Пит бе наточил бойния си сгъваем нож до остротата на бръснач, Джордино пак трябваше да го хване с две ръце и да напрегне с всичка сила мускулите си, за да среже жилавата кожа под корема на акулата. Под напътствията на Мейв като опитна морска зооложка той сръчно изряза черния дроб и направи разрез в стомаха, където откри наскоро погълнати няколко херинги и една златна рибка. След това Мейв му показа как да отдели месото от кожата.