— Значи е поставил собствената си дъщеря в положение, застрашаващо живота й? — не можеше да повярва Сандекър. — За мен това е немислимо. Сигурен ли си, че съобщението е изтълкувано правилно?
— Няма никаква грешка — отвърна Гън.
— Това се казва хладнокръвен убиец! — изсумтя от възмущение Сандекър. — Излиза, че са ги изхвърлили на границата с най-бурната морска зона. В ония ширини почти през цялата година духат много силни ветрове.
— Положението им е още по-лошо — продължи със загрижен вид Гън. — Дорсет ги е оставил да дрейфуват безпомощни на пътя на тайфун.
— Преди колко време?
— Били са пуснати преди повече от четирийсет и осем часа.
Сандекър поклати глава.
— Дори и да оцелеят невредими, ще бъде невероятно трудно да бъдат открити.
— Може да се каже дори невъзможно, като се вземе предвид фактът, че нито нашите военноморски сили, нито австралийските имат на разположение някакви кораби или самолети за претърсване на района.
— Нима го вярваш?
Гън поклати глава.
— Нито за миг.
— Имат ли някакви шансове да бъдат забелязани от някой минаващ кораб?
— Те не се намират в близост до никакъв морски път. Освен редките плавателни съдове, превозващи продоволствия за някоя субконтинентална научноизследователска станция, най-много случайно да мине китоловен кораб. Морето между Австралия и Антарктида е същинска пустош. Шансовете им да бъдат взети на някой кораб са минимални.
Видът на Руди Гън говореше за преумора и поражение. Ако бяха футболен отбор с треньор Сандекър, със защитник Пит и нападател Джордино, то Гън щеше да стои високо в кабината и да анализира играта, преди да ги прати на футболното поле. Той беше крайно необходим човек, винаги с висок дух; затова сега Сандекър беше изненадан, че го вижда толкова унил.
— Както разбирам, не им даваш голям шанс да оцелеят.
— Трима души върху малък сал, носени от течението, обградени от виещи ветрове и вълнуващо се море? Ако по някакво чудо оцелеят от тайфуна, ще почне да ги мъчи жажда и глад. Дърк и Пит неведнъж са се отскубвали от смъртта, но опасявам се, че този път силите на природата са им обявили война.
— Доколкото познавам Пит — рече Сандекър с необорима твърдост, — той ще се изплюе в лицето на бурята и ще оживее, дори и да се наложи да гребе въпросния сал чак до Сан Франциско. — Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на вехтото си моряшко палто. — Свържи се с всички изследователски плавателни съдове на НЮМА в радиус от пет хиляди километра и ги прати в района.
— Простете ми, че ще се изразя така, адмирале, но в случая може да се каже: „След дъжд качулка“.
— Няма да спирам дотук. — Очите на Сандекър засвяткаха гневно. — Ще изискам да се предприеме масирано претърсване, в противен случай ще накарам Военноморските и Военновъздушните сили да съжаляват, че съществуват!
Йегър откри Сандекър в любимия на адмирала ресторант — малка, усамотена постройка за бира и пържоли в покрайнините на Вашингтон, където той и Гън вечеряха със сериозни лица. Когато компактният безжичен приемник „Моторола Иридиум“ в джоба му запиука, Сандекър прекъсна вечерята си, преглътна залъка си от филе миньон с чаша вино и вдигна апарата до ухото си.
— Сандекър слуша.
— Насреща е Хирам Йегър, адмирале. Извинете, че ви безпокоя.
— Не е нужно да се извиняваш, Хирам. Знам, че няма да ми се обаждаш извън кабинета ми, ако не е за нещо спешно.
— Ще ви бъде ли удобно да дойдете в центъра за събиране на данни?
— Толкова ли е важно, че да не можеш да ми го съобщиш по телефона?
— Да, сър. Безжичните връзки са нежелателни уши.
— След половин час ще бъдем там с Руди Гън. — Сандекър пусна обратно в джоба си телефона и се зае да довърши яденето си.
— Лоши новини ли? — попита Гън.
— Ако мога да чета правилно между редовете, Хирам е събрал нови данни за акустичното явление. Иска да ни ги съобщи в центъра за събиране на данни.
— Надявам се да са полезни.
— Тонът на гласа му издаваше обратното — каза сериозно Сандекър. — Подозирам, че е открил нещо, което никой от нас не желае да научи.
Йегър седеше на стола отпуснат, с протегнати крака и съзерцаваше изображението на компютърния терминал с нестандартен видеодисплей. Когато Сандекър и Гън влязоха в частния му кабинет, той се обърна и ги поздрави, без да става от мястото си.