Сандекър и Гън не бяха подготвени за това, което се появи на екрана. Беше немислимо явление, над което те нямаха власт, мрежа от бедствия, затворена в кръг, за която не виждаха начин да бъде предотвратена. Двамата гледаха в болезнено опиянение четирите пурпурночервени линии, които се срещаха и пресичаха на екрана.
— Не е ли възможно да е станала грешка? — попита Гън.
— Преповтарях изчисленията си над трийсет пъти — с отпаднал глас рече Йегър, — стараейки се да открия някакъв дефект, грешка или променлива величина, които да ми докажат, че греша. Както и да го въртях и сучех, резултатът беше един и същ.
— Божичко, не! — прошепна Сандекър. — Дано не се случи нито там, нито където и да е другаде в обширния и пуст океан!
— Ако някакъв непредвидим природен катаклизъм не промени морските и атмосферните условия — рече тихо Йегър, — зоните на конвергенция ще се пресекат на приблизително петнайсет километра от град Хонолулу.
34.
Този президент, за разлика от предшественика си, взимаше бързо и уверено решения, без никакво колебание. Той отказваше да участва в консултативни заседания, които продължаваха безкрайно дълго и почти нищо не постигаха, а особено неприятно му ставаше, когато помощниците му се щураха насам-натам и се оплакваха или радваха на резултатите от последната президентска изборна кампания. Обсъждания с цел да се окаже съпротива на критиките от страна на медиите или обществеността изобщо не го вълнуваха. Той имаше твърдото намерение да свърши колкото може повече работа за четири години. Ако не успееше, тогава никакви речи, никакви захаросани извинения и никакви оправдания, прехвърлящи вината върху опозиционната партия, нямаше да му помогнат да спечели следващите избори. Разни бездарни драскачи от неговата партия си скубеха косите и го молеха да се представя в по-благоприятна светлина пред обществото, но той не им обръщаше внимание и продължаваше да си върши работата, свързана с националната сигурност, без да се замисля за онези, които е настъпил по мазола.
Молбата на Сандекър да се срещне с президента не направи впечатление на началника на личния състав на Белия дом Уилбър Хътън. Той оставаше глух към подобна молба, отправена от някой партиен лидер в Конгреса или от вицепрезидента. Дори членове на самия кабинет на президента срещаха спънки при уреждането на лични срещи с него. Хътън вършеше ревностно работата си като пазач на административния отдел. Той не беше човек, който можеше лесно да бъде сплашван. Имаше огромно и набито телосложение като на борец от състезания в събота вечер. Поддържаше оредяващата си руса коса ниско подстригана и в изряден вид. Главата и лицето му приличаха на боядисано в червено яйце, прозрачните му сиво-сини очи гледаха винаги право напред, никога не се местеха ту на една, ту на друга страна. Израснал в щата Аризона, с докторат по икономическите науки от университета „Станфорд“, за него се говореше, че се показва доста сприхав и груб пред всеки, който се перчи, че идва от някой от колежите на „Айви Лийг“.
За разлика от мнозина съветници в Белия дом, Хътън се отнасяше с голямо уважение към служителите в Пентагона. Тъй като беше служил като пехотинец в армията и имаше завиден рекорд по героизъм по време на войната в Залива, той изпитваше привързаност към военните. Генералите и адмиралите неизменно се ползваха с по-голямо внимание от негова страна, отколкото политиците в тъмни костюми.
— Джим, винаги се радвам, като те виждам. — Той посрещна Сандекър сърдечно, въпреки непредизвестената му поява. — В молбата ти за среща с президента долових, че е за нещо спешно, но се опасявам, че програмата му е запълнена. Не биваше напразно да се разкарваш дотук.
Сандекър се усмихна, после отново стана сериозен.
— Въпросът е доста деликатен, за да го обяснявам по телефона, Уил. Няма никакво време да минавам по каналния ред. А и колкото по-малко хора знаят за предстоящата опасност, толкоз по-добре.
Хътън посочи стол на Сандекър, докато затваряше зад него вратата на кабинета си.
— Прости ми, ако ти прозвучи резервирано и безсърдечно, но тия думи ги чувам почти всеки ден.
— Следващите обаче не си ги чувал. След шестнайсет дни всички мъже, жени и деца в град Хонолулу и остров Оаху ще бъдат мъртви.
Сандекър изпита чувството, че очите на Хътън хлътнаха навътре.
— О, я стига, Джим! Какви ги говориш?
— Моите изследователи и анализатори на данни в НЮМА откриха тайната на опасното явление, което убива хора и унищожава морския свят в Тихия океан. — Сандекър отвори чантата си за документи, извади една папка и я постави на бюрото на Хътън. — Това е докладът за нашите разкрития. Наричаме явлението акустично, защото смъртта се причинява от звукови лъчи с висока сила, които се концентрират чрез рефракция. След това тази изключително силна енергия се разпространява в морето, струпва се в дадена точка и излиза на повърхността, където поразява всекиго и всичко в радиус до деветдесет километра.