Известно време Хътън не каза нищо, само за миг му мина през ума дали адмиралът не преувеличава, но наистина беше само за миг. Защото много отдавна познаваше Сандекър, така че не го смяташе за несериозен и неразумен човек, отдаден на работата си. Той отвори папката и прегледа набързо съдържанието й. После вдигна поглед към смълчания адмирал.
— Хората ти сигурни ли са във всичко това?
— Напълно — отговори уверено Сандекър.
— Винаги съществува вероятност от грешка.
— Няма никаква грешка. — Гласът на Сандекър прозвуча твърдо. — Единственото ми отстъпление е, че давам пет процента надежда, конвергенцията да стане на безопасно разстояние от острова.
— От „партенките“ в Конгреса научих, че си се обърнал по този въпрос към сенаторите Реймънд и Ибара, но не си получил подкрепата им за нанасяне на военен удар на собствеността на „Дорсет Консолидейтид“.
— Не успях да ги убедя в сериозността на положението.
— Затова идваш при президента.
— И при Господ ще отида, стига да мога да спася милиони хора.
Хътън загледа Сандекър с наклонена на една страна глава и с колебание в погледа. Почука няколко пъти с молив по бюрото, после кимна и стана прав, вътрешно убеден, че адмиралът не бива да бъде отпратен.
— Почакай тук — нареди му той и хлътна във вратата, водеща към Овалния кабинет; минаха цели десет минути, преди Хътън отново да се появи. — Оттук, Джим — покани го той с ръка. — Президентът ще те приеме.
Сандекър го погледна.
— Благодаря ти, Уил. Задължен съм ти.
Когато адмиралът влезе в Овалния кабинет, президентът заобиколи в знак на внимание старото писалище на президента Рузвелт и му подаде ръка.
— Удоволствие е да ви видя, адмирале.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, господин президент.
— Уил ми каза, че става дума за нещо неотложно, свързано с причината за всички ония жертви на „Полар Куин“.
— И за още много други.
— Разкажи на президента онова, което ми каза току-що — вметна Хътън и подаде на президента доклада за акустичното явление, за да го чете, докато адмиралът внася пояснения за заплахата.
Сандекър представи случая, подкрепен с всички неоспорими аргументи. Беше убедителен и развълнуван. Дълбоко вярваше в хората си в НЮМА, вярваше в преценките и заключенията им. От време на време правеше дълги паузи, за да придаде особено значение на думите си и накрая приключи изложението си с молба да използва военна сила, за да спре минните операции на Дорсет.
Президентът го изслуша внимателно, после продължи да чете безмълвно още няколко минути и най-подир вдигна поглед.
— Нали разбирате, адмирале, че аз не мога своеволно да разруша частна собственост на чужда територия.
— Да не говорим колко невинни жертви ще даде това — допълни Хътън.
— Ако спрем операциите дори само на една от мините на „Дорсет Консолидейтид“ — поясни Сандекър — и попречим по този начин на източника да излъчи акустичната си енергия, ще намалим силата на конвергенция и ще спасим близо два милиона мъже, жени и деца, които живеят в Хонолулу и близо до него, от мъчителна смърт.
— Но трябва да признаете, адмирале, че акустичната енергия не представлява заплаха, срещу която правителството да е готово да взима предпазни мерки. Това е съвсем ново нещо за мен. Ще ми трябва време, за да възложа на съветниците ми от Националния научнотехнически съвет да проучат откритията на НЮМА.
— Конвергенцията ще стане след шестнайсет дни — уточни мрачно Сандекър.
— Ще ви се обадя след четири дни — увери го президентът.
— Пак ще ни остане достатъчно време да съставим план за действие — рече Хътън.
Президентът протегна ръка.
— Благодаря ви, че предоставихте на вниманието ми този въпрос, адмирале — каза той с официален тон. — Обещавам да го проуча най-задълбочено.