Пит поклати глава и посочи импровизираното платно.
— Лодката не е пригодена да плава при попътен вятър. Понеже дъното й е плоско, ще бъдем отнесени пет пъти по-далече на изток или на запад. Първото появяване на суша е най-южната точка на Нова Зеландия, което е възможност, но твърде далечна. Ще трябва да направим компромис и да нагласим платното леко на север от изток, да речем курс седемдесет и пет градуса според моя предан скаутски компас.
— Колкото по на север, толкова по-добре — каза Мейв и кръстоса ръце пред гърдите си, за да се стопли. — По на юг нощите са много студени.
— Знаеш ли дали има суша по този курс? — попита я Джордино.
— Тук-там — отвърна тя уверено. — Островите, намиращи се на юг от Нова Зеландия, са малко и доста отдалечени един от друг. Спокойно можем да минем между тях, без да ги видим, особено нощем.
— Изглежда, те ще се окажат единствената ни надежда. — Пит държеше в ръка компаса и следеше стрелката му. — Спомняш ли си горе-долу местонахождението им?
— Остров Стюарт е под Южния остров. След това идват Снеърс, Окланд и на деветстотин километра по на юг се намират островите Макуейри.
— Стюарт е единственият от тях, който ми звучи смътно познат — отбеляза замислен Пит.
— Откажи се от Макуейрите. — Мейв несъзнателно потрепери. — Там единствените обитатели са пингвините, а и често вали сняг.
— Сигурно го докарват по-студените течения от Антарктида.
— Пропуснем ли дори един от островите, по целия път до Южна Америка ни чака открито море — вметна обезсърчително Джордино.
Пит засенчи очите си и огледа празното небе.
— Ако студените нощи не ни хванат, без дъжд ще се обезводним много преди да стъпим на песъчлив бряг. Най-доброто разрешение ще бъде да се движим към южните острови, с надеждата да се натъкнем на някой от тях. Може да се рече, че ще заложим всичко на една карта, за да намалим риска.
— Значи правим опит да стигнем Макуейрите — каза Джордино.
— Те са най-голямата ни надежда — потвърди Пит.
С огромната помощ на Джордино Пит скоро натъкми платното под лек ъгъл на пеленг седемдесет и пет градуса по магнитния компас. Приспособеното кормило работеше толкова добре, че им даваше възможност да увеличат курса си до почти шейсет градуса. Въодушевени от съзнанието, че имат известно влияние над съдбата си, те се изпълниха с лек оптимизъм, който Джордино подсили, като най-неочаквано извести:
— Насреща ни се задава буря.
По западното небе тъй бързо започнаха да се струпват черни облаци, сякаш някакъв великан разстла килим над прокудените в морето. Само след минути капки дъжд започнаха да бият по лодката. Постепенно те ставаха по-тежки и по-гъсти и накрая дъждът започна да се лее като из ведро.
— Отворете всяко отделение и всичко, което има формата на съд — нареди Пит, докато трескаво сваляше найлоновото платно. — Подръжте за малко платното наклонено към водата, за да се оттече напластената по него сол, защото после ще го навием като фуния и ще съберем дъждовна вода в хладилния шкаф.
Както валеше поройният дъжд, те вдигнаха лица към облаците, отвориха широко усти и запоглъщаха скъпоценната течност като лакоми малки пиленца, които чакаха крилатите им родители да ги нахранят. Свежата миризма и чистият вкус бяха сладки като мед за пресъхналите им гърла. Нямаше нищо по-приятно от това усещане.
Вятърът беснееше над морето и през следващите двайсет минути те се наслаждаваха на заслепяващия потоп. Неопреновите поплавъци ечаха като барабани от биещите по опънатите им стени дъждовни капки. Дъждът скоро напълни хладилния шкаф, който преля и водата започна да се стича по дъното на лодката. Животворната буря спря тъй внезапно, както бе дошла. Нито една капка дъжд не бе прахосана. Тримата свалиха дрехите си и ги изцедиха в устата си, а после събраха излишната вода от дъното на лодката във всяко нещо, което успяха да приспособят във вид на съд. С отминаването на бурята и с утолената жажда духът им се повдигна с нова сила.
— Колко ли вода сме събрали? — запита се Мейв на висок глас.
— Между десет и двайсет литра — предположи Джордино.
— Можем да я увеличим с три литра, ако я смесим с морска вода — каза Пит.
Мейв го изгледа с недоумение.
— Ти да не искаш да си навлечем някоя беля? Пиенето на вода, наситена със сол, не е лек срещу жаждата.