— През горещите знойни дни в тропиците хората са склонни да се наливат с вода до ушите и пак си остават жадни. Тялото приема течност повече, отколкото е необходимо. А след като от теб са текли реки от пот, онова, от което в действителност има нужда системата ти, е сол. Езикът ти може и да отблъсне нежелания вкус на солена вода, но повярвай ми, прибавена към прясна вода, тя ще утоли жаждата ти, без да ти се гади от нея.
След като се нахраниха със сурова риба и възстановиха секрециите си, те отново се почувстваха кажи-речи нормални хора. Мейв намери малко грес в гнездата, където някога са били поставени контролно-измервателните уреди за двигателя и като я смеси с мазнината, която бе изстискала от уловената риба, направи лосион срещу слънчево изгаряне. Тя с насмешка определи „буламача“ си като „Броня за плътта“, произведена от Флечър и обяви минус шест точки за защитния крем за кожа на „Фактор“. Единственото си страдание, което не можеха да облекчат, бяха възпаленията по краката и гърбовете им, причинени от триенето вследствие на постоянното клатушкане на лодката. Импровизираният от Мейв лосион против слънчево изгаряне ги облекчи, но не заздрави все по-задълбочаващите се рани.
Следобед внезапно излезе силен вятър, които развълнува водата около тях, и те бяха изтласкани на североизток, заловени в примката на непредвидимите вълни. Пит пусна във водата пригоденото за плаваща котва кожено яке и свали платното, за да не го отвее вятърът. Имаше чувството, че те се носят бясно надолу по заснежен хълм върху огромна вътрешна тръба, без никакъв контрол. Вятърът спря да духа едва на другата сутрин в десет часа. Щом морето се успокои, рибите отново се появиха. Те като че ли се бяха вбесили на вятъра, задето ги прогони и сега разпенваха водата и се блъскаха в лодката. По-лакомите от тях — грубияните на стадото — си отживяха този ден с по-дребните си братовчеди. За близо час водата около сала почервеня, след като хищниците дадоха израз на безкрайната битка на живот и смърт, спечелвана винаги от тях.
Изморена до смърт от дългото подмятане в лодката, Мейв бързо заспа и в съня й се явиха децата й. Джордино също подремна и му се присъни ресторант, в който се яде на корем. На Пит не му се явиха никакви сънища. Той пропъди всяко чувство за умора и вдигна отново платното. След това насочи „екера“ си към слънцето и определи курса с компас. Заел удобно положение на кърмата, той направляваше лодката в посока североизток с въжетата, закачени за кормилото.
Всеки път, когато морето се успокоеше, той мигом забравяше за него и за факта, че е останал жив. Докато преценяваше какво е положението им, мислите му непрекъснато се връщаха към Артър Дорсет. Наложи си да потисне гнева си. Никой човек не би могъл да наказва с неописуем ужас невинни хора, дори собствената си дъщеря, без да си получи заслуженото. Сега това повече от всякога беше валидно. Пред очите му изплуваха злобните лица на Дорсет и дъщерите му Дирдри и Будика.
В съзнанието на Пит нямаше място за страданието през последните пет дни, за чувствата, породени от мъчението, граничещо със смъртта, нямаше място за нищо освен за вековната обсебваща мисъл за мъст. Мъст или унищожение — Пит не правеше разграничение. На Дорсет нямаше и не биваше да му се позволява да продължава да развява байрака на злото след толкова много жертви. Той трябваше да бъде подведен под отговорност.
Съзнанието на Пит бе съсредоточено върху не една, а две цели — спасяването на двамата сина на Мейв и убийството на злия търговец на диаманти.
36.
През целия осми ден Пит направляваше малкия плавателен съд по необятното море. Към залез-слънце управлението пое Джордино, а Пит и Мейв вечеряха комбинация от сурова и сушена риба. Пълна месечина се издигна над хоризонта във вид на кехлибареножълто кълбо, после постепенно започна да се смалява и да избелява, докато прекосяваше нощното небе над тях. След като изпи няколко глътки вода, за да заличи вкуса на риба, Мейв се сгуши в прегръдките на Пит и се загледа в сребърната пътека по морето, която отвеждаше към луната.
Тя зашепна думите на „Лунна река“: „Двама скитника, тръгнали да видят света“. После млъкна, вдигна поглед към суровото лице на Пит и огледа волевата извивка на брадичката, тъмните и гъсти вежди и зелените очи, които проблясваха всеки път, когато в тях попаднеше светлина. Той имаше правилен нос за мъж, но си личеше, че е бил чупен повече от веднъж. Бръчките около очите и леката извивка на устните му придаваха вид на весел и винаги усмихнат човек, човек, с когото една жена би се чувствала удобно и на когото би могла да разчита. От него се излъчваше странна смесица от суровост и чувственост, която действаше невероятно привлекателно.