Тя седеше смълчана, прехласната в него, когато изведнъж той сведе поглед и видя израза на обожание, изписан по лицето й. Мейв не направи опит да извърне глава.
— Ти не си обикновен мъж — рече тя, без да знае защо.
Пит я погледна с изненада.
— Какво те кара да мислиш така?
— Всичко, което казваш, което вършиш. Не познавам човек, който да е в такава хармония с живота.
Той се усмихна с видимо задоволство.
— За пръв път чувам такива думи от жена.
— А познавал ли си много? — попита тя с детско любопитство.
— Какво много?
— Жени.
— Не особено. Винаги съм искал да бъда развратник като Ал, но рядко намирах време за това.
— Женен ли си?
— Не и никога не съм бил.
— А стигал ли си дотам?
— Може би веднъж.
— Защо не се е получило?
— Убиха я.
Мейв забеляза, че Пит никога не хвърля мост над бездната, разделяща скръбта и горчиво-сладкия спомен. Съжали, че му зададе този въпрос и се притесни. Тя бе несъзнателно привличана от него и искаше да се разрови в съзнанието му. Предположи, че той е от онзи тип мъже, който копнее за по-дълбоки чувства, отколкото би му дала една обикновена физическа връзка, и разбираше, че неискреното флиртуване не го съблазнява.
— Казваше се Самър — продължи той с тих глас. — Беше много отдавна.
— Съжалявам — рече Мейв.
— Имаше сиви очи и червена коса, но много приличаше на теб.
— Поласкана съм.
Прииска му се да я попита за нейните мъже в живота, но се въздържа, съзнавайки, че това би развалило интимността на момента. Двама души сами — е, почти сами, в свят на луна, звезди и черно, неспокойно море. Без никакви хора наоколо, без твърда почва под краката им, заобиколени от хиляди километри водна празнота. Беше толкова лесно да забравят къде се намират и да си представят, че плават по залива на някой тропически остров.
— Ти страшно много приличаш на твоята прапрабаба — отбеляза той.
Тя вдигна глава и го изгледа учудена.
— Откъде знаеш, че приличам на нея?
— На яхтата видях портрета на Бетси Флечър.
— Някой ден ще ти разкажа за Бетси — каза Мейв и се сви като котка в прегръдките му.
— Не е нужно — усмихна се той. — Имам чувството, че я познавам почти толкова, колкото и теб. Много смела жена, която била арестувана и изпратена в каторжническата колония в Ботани Бей, една от оцелелите от сала, направен от „Гладиатор“. Помогнала за спасяването на живота на капитан Бъли Скагс и Джес Дорсет — осъден разбойник, който после станал неин съпруг и твой прапрапрадядо. След като стъпили на земя, назована впоследствие остров Гладиатор, Бетси се натъкнала на една от най-големите мини за диаманти в света и основала династия. В хангара си имам пълно досие за Дорсетови, проследяващо историята им, от Бетси и Джес, през поколенията им, до продажните ти сестри.
Мейв се надигна и седна, сините й очи засвяткаха гневно.
— Значи си наредил да ме разследват, вероятно на твоето ЦРУ, негодник такъв!
Пит поклати глава.
— Не толкова тебе, колкото историята на търговците на диаманти в Дорсетовия род. Интересът ми се породи от проучването, извършено от един почтен възрастен господин, който много би се възмутил, ако разбере, че го причисляваш към агентите на ЦРУ.
— Ако си мислиш, че си научил кой знае колко неща за рода ми, много се лъжеш — каза тя надменно. — Предците ми са били много затворени хора, какъвто е и баща ми.
— Знаеш ли — опита се да я успокои той, — има един член на вашата династия, който възбужда любопитството ми повече от другите.
Тя го погледна и наклони глава на една страна.
— Ако не съм аз, кого имаш предвид?
— Морското чудовище в лагуната ви.
Най-малко такъв отговор очакваше Мейв.
— Не вярвам да имаш предвид Базил, нали?
За миг Пит се озадачи.
— Кого?
— Базил не е морско чудовище, а морски змей. Има огромна разлика. Виждала съм го три пъти със собствените си очи.
Тогава Пит избухна в смях.
— Базил? Наричате го Базил?
— Не би се смял, ако му попаднеш между челюстите — отвърна тя язвително.