— Не мога да повярвам — заклати той глава, — че една опитна зооложка вярва в морски змейове.
— Първо на първо, морски змей е погрешно название. Това не са истински змейове, приличащи на змии.
— Безумни истории се разказват от туристи, които твърдят, че са виждали странни чудовища във всяко езеро, от Лох Нес до Чамплейн, но от миналия век насам не съм чул някой да е зървал такива в океаните.
— Появите им в морето не получават гласност както навремето. Войните, природните бедствия и масовите убийства ги изместват от заглавията.
— Таблоидите не биха подминали подобно нещо.
— Морските пътища за големи кораби са доста точно определени — поясни търпеливо Мейв. — Ранните ветроходни кораби са се движили по рядко използвани водни пространства. Китоловни кораби, плаващи след китове по-навътре в морето, а не по най-кратките пътища между пристанищата, често са съобщавали за такива наблюдения. Освен това движените от вятъра кораби са плавали безшумно и затова са могли да се приближат до излезлия на повърхността змей, докато днешните плавателни съдове с дизелови мотори се чуват на километри под водата. Това, че змейовете са огромни, не значи, че те не са плахи, саможиви същества, неуморими океански пътешественици, които се пазят да не бъдат уловени.
— Ако не са плод на въображението или змии, какви са тогава, останали динозаври?
— Добре, господин Скептик — отвърна тя най-сериозно и с леко предизвикателна гордост в гласа. — Аз подготвям темата си за получаване на докторат върху криптозоологията — науката за легендарните чудовища. За твое сведение, след като бяха пресети всички неточни описания, измислици и съобщения от втора ръка, останаха 467 потвърдени наблюдения. Имам ги категоризирани в компютъра си в университета — по същността на наблюденията, включваща атмосферните и морските условия, при които са ставали наблюденията, по географските местоположения, отличаващи характеристиките им, цвета, формата и размера. Чрез техниката на графичното изображение аз мога да проследя назад във времето еволюцията на чудовищата. А в отговор на въпроса ти — те вероятно произхождат от динозаврите по начин, подобен на алигаторите и крокодилите. Но в никакъв случай не са „останали“ динозаври. Плезиозаврите, екземплярите, за които най-често се смята, че са оцелели във вида на днешните морски змейове, никога не са превишавали шестнайсет метра дължина — далеч по-малка от тази на Базил например.
— Добре, ще си запазя мнението, докато ме убедиш, че те наистина съществуват.
— Срещат се шест основни вида — продължи тя „лекцията“ си. — Най-многото наблюдения са на влечуго с дълъг врат, с една основна гърбица и с глава и челюсти като на огромно куче. Следващите са на същество, което според неизменните описания има глава на кон с грива и големи изпъкнали очи. За него се е съобщавало също, че има и козя брадичка.
— Козя брадичка! — повтори скептично Пит.
— След тях се нареждат разновидностите със змиеобразно тяло като това на змиорката. После идват други, с вид на огромни морски видри, и такива, които имат един ред огромни триъгълни перки на гърба си. Най-често описваният тип е с много гърбици, с глава във формата на яйце и с голяма муцуна като на куче. В повечето случаи за този змей се казва, че отгоре е черен, а отдолу — бял. Някои от тях имат плавници като на тюлените и костенурките или перки, а други нямат. Едни са с необикновено дълги опашки, но се срещат и такива с много къси опашки, като отрязани. Според описанията немалко имат козина, докато повечето са гладки като коприна. Цветовете им варират от жълто-сив до кафяв и черен. Почти всички свидетели са единодушни, че долната част на телата им е бяла. За разлика от често сресаните морски и земни змии, които се движат, извивайки се ту на една, ту на друга страна, змейовете извършват вертикални вълнообразни движения. По всяка вероятност се хранят с риба, показват се на повърхността при спокойно време и са наблюдавани във всяко море, с изключение на водите около Арктика и Антарктида.
— Откъде си сигурна, че всички тези наблюдения не са погрешно описани? — поинтересува се Пит. — Те могат да бъдат много големи акули, групи водорасли, дребни китове, плаващи в индийска нишка, или дори някоя огромна сепия.
— В повечето случаи наблюдателите са били повече от един — отвърна му троснато Мейв. — Сред тях мнозина са морски капитани, известни с честността си. Един от тях е Артър Рострън.
— Познато ми е това име. Той беше капитан на „Карпатия“, кораба, който взе на борда си оцелелите от „Титаник“.