Пит я притисна към себе си и я усети, че потрепери.
— Разкажи ми за сестрите си — смени темата той.
Изразът на омраза постепенно се стопи и чертите на лицето й отново станаха нежни.
— Няма много за разказване. Никога не съм била особено близка с тях. Подлата беше Дирдри. Щом получех нещо, което съм искала, тя ми го открадваше и твърдеше, че винаги е било нейно. От нас трите Дирдри беше „на татко момиченцето“. Той раздаваше чувствата си предимно на нея, защото, предполагам, двамата бяха сродни души. Дирдри живее в свой измислен свят, създаден от собствените си лъжи. Тя не е в състояние да казва истината, дори когато няма причина да лъже.
— Била ли е омъжена?
— Веднъж, за един професионален футболист, който си въобрази, че ще живее живота си като член на кръга от богати хора, притежаващи реактивни самолети, и че и той ще има свои собствени такива „играчки“. За жалост, случи се така, че когато той поиска развод и обезпечаване, равняващо се на националния бюджет на Австралия, някак много навреме падна от семейната яхта. Тялото му така и не се намери.
— Май не е много желателно човек да приема покани за разходки по море с Дорсетови — отбеляза язвително Пит.
— Страх ме обзема, като си помисля за всички хора, които баща ми е премахнал, задето действително или във въображението му са заставали на пътя му.
— А Будика?
— Нея така и не опознах — отвърна Мейв замислено. — Будика е единайсет години по-голяма от мен. Веднага след като съм се родила, баща ми я изпратил да учи в много скъп пансион, поне така ми казаха. Колкото и странно да звучи, тази моя сестра ми е направо чужда. Бях десетгодишна, когато я видях за първи път. Всичко, което знам за нея, е, че изпитва страстно влечение към хубави млади мъже. Това никак не се харесва на татко, но той почти нищо не прави, за да й попречи да спи с този или онзи.
— Тя е много яка.
— Веднъж я видях с каква ярост се нахвърли срещу баща ми, когато той в пияно състояние започна да бие майка ни.
— Странно е, че всички изпитват такава убийствена неприязън към единствения член на семейството, който е толкова кротък и нежен.
— Преди да избягам от острова, където след смъртта на мама сестрите ми и аз бяхме държани като истински затворници, татко се дразнеше от моята независимост. Това, че се издържах сама, за да уча в университета, без да се докосвам до Дорсетовото богатство, го вбесяваше. После, когато заживях с един младеж и забременях и лекарят ми каза, че ще бъдат близнаци, вместо да направя аборт, реших да ги износя целите девет месеца. Отказах да се омъжа за момчето и тогава татко и сестрите ми прекъснаха всякаква моя връзка с Дорсетовата империя. Всичко това звучи толкова налудничаво, че ми е трудно да го обясня. Смених законно името си с това на прапрапрабаба ми и тръгнах по свой път, доволна, че съм се отървала от едно семейство с нарушени функции.
Мейв бе измъчвана от нечисти сили, над които нямаше власт, и Пит я съжаляваше, но в същото време изпитваше уважение към силата на духа й. Тя беше обична жена. Той се вгледа в прямите й като на дете сини очи. Закле се в себе си, че ще обърне небе и земя, но ще я спаси.
Той понечи да каже нещо, но зърна в тъмнината разпенения гребен на гигантска вълна, връхлитащ върху тях. Огромната водна маса закри цялото му полезрение. Ледени тръпки го побиха по врата, когато видя, че още три подобни вълни прииждат след първата.
Той нададе предупредителен вик към Джордино и отхвърли Мейв на пода. Вълната се нави над лодката, заливайки я с пяна и пръски, и се стовари с цялата си тежест върху дясната кърмова част, притискайки я надолу. Срещуположната страна отскочи във въздуха и в същия момент лодката пропадна в образувалата се дълбока бразда и се изви странично към следващата водна стена.
Втората вълна се надигна и докосна звездите, преди да се разбие върху тях с тежестта на товарен влак. Лодката заби нос под черната стихия и потъна цялата. Залят от полудялото море, на Пит му оставаше единствено да се държи възможно най-здраво за поплавъка, за да остане жив при повторението на предишния тайфун. Да бъде хвърлен зад борда, означаваше да стои извън борда. Всеки истински букмейкър щеше да предпочете опасността от акули пред удавянето.
Малката лодка успя по някакъв начин да изплува на повърхността, когато последните две вълни се разбиха в нея една след друга и я залашкаха в невъобразимия ад на яростен водовъртеж. Безпомощните пътници ту пропадаха надолу, ту отново се показваха на повърхността. Те тъкмо се плъзгаха надолу по гладкия гръб на поредната вълна, когато се оказа, че тя е последната — морето изведнъж се успокои, сякаш изобщо не се бе бунтувало. Безразборните пенести вълни отминаха и се изгубиха в нощта.