— Още един непогрешим израз на нрава на морето — изломоти Джордино, продължавайки да се държи здраво за командния пулт. — Какво му сторихме, та толкова го вбесихме?
Пит веднага пусна Мейв и я изправи до седнало положение.
— Как си?
Тя се закашля, преди да отговори задъхано:
— Очаквам… Ще се съвзема. За бога, какво връхлетя така?
— Предполагам, че беше сеизмична дислокация на дъното на морето. Не е нужно разтърсването да е с голям магнитуд, за да изпрати нагоре бурни вълни.
Мейв отстрани от очите си мокрите кичури коса.
— Добре че лодката не се преобърна, та да ни изхвърли във водата.
— В какво състояние е кормилото? — обърна се Пит към Джордино.
— Все още си е на мястото. Мачтата ни също оцеля, но платното се е скъсало на места.
— Запасите ни от храна и вода също са налице — съобщи Мейв.
— Значи сме се отървали невредими — каза Джордино така, сякаш не му се вярваше.
— Няма да е за дълго — отбеляза напрегнат Пит.
Мейв огледа непокътнатата на вид лодка.
— Не виждам да има повреда, която да не можем да оправим.
— Аз също — подкрепи я Джордино, след като провери дали са цели поплавъците.
— Не сте видели дъното.
Ярката лунна светлина осветяваше лицето на Пит, по което се четеше сериозно безпокойство. Мейв и Джордино проследиха с погледи ръката на Пит и мигом осъзнаха, че вече няма никаква надежда да оцелеят.
Там, по цялото протежение на дъното на лодката от стъклено влакно, имаше пукнатина, през която вече навлизаше вода.
37.
Руди Гън не беше нито изпотен, нито развълнуван от победата. Той разчиташе на умствените способности, на строго определения режим на хранене и на обмяната си на веществата да го поддържат да изглежда млад и в добро здравословно състояние. Веднъж или два пъти в седмицата, когато имаше настроение, както днес, той караше колело през обедната почивка редом до Сандекър, който пък тичаше за здраве. Всеки ден адмиралът изминаваше десет километра по една от алеите, които пресичаха парка Потомак. Спортуването им, естествено, не протичаше в пълно мълчание. Докато единият тичаше, а другият въртеше педалите, задачите на НЮМА се обсъждаха така, сякаш двамата се намираха в кабинет.
— Какво е рекордното време за оцеляването на човек, оставен на произвола на морето? — подхвана разговора Сандекър, докато си слагаше на главата лентата за попиване на потта.
— Стив Калахан издържа 76 дни, след като яхтата му потъна край Канарските острови — отвърна Гън. — Това е най-дългото време, прекарано от човек на надуваем сал. Рекордът на „Гинес“ по оцеляване в морето държи Пун Лим, китайски стюард, чийто кораб бил улучен от торпедо в Южния Атлантически океан по време на Втората световна война. Той прекарал върху сал 133 дни, преди да бъде спасен от бразилски рибари.
— А някой от двамата преживял ли е десетбалово вълнение?
— Не — поклати глава Гън. — Нито Калахан, нито Пун Лим са били застигани от ураган със силата на тайфуна, който се е разразил в района на Дърк, Ал и Мейв.
— Вече две седмици, откакто Дорсет ги изостави — отбеляза Сандекър между две вдишвания. — Ако са издържали на бурята, ще почнат да ги мъчат жаждата и природните стихии.
— Пит е безкрайно находчив човек — рече Гън с подчертана увереност. — А както е заедно с Джордино, няма да се изненадам, ако са се добрали до брега на Таити и сега си отпочиват в някоя сламена колиба.
Сандекър се отдръпна встрани от алеята, за да направи път на една жена, тикаща количка с малко дете в обратната посока. После затича отново и смънка под носа си:
— Дърк често обича да повтаря: „Морето не издава лесно тайните си“.
— Нещата биха могли да се разрешат, ако австралийските и новозеландските групи за претърсване и спасяване се присъединяха към спасителните операции на НЮМА.
— Артър Дорсет има много дълга ръка — рече гневно Сандекър. — Получих толкова много отговори с извиненията им, че били заети с други спасителни мисии, че мога да облепя цяла стена с тях.