— Подрязаха ни крилата.
Гън го погледна смаян.
— Нима президентът не е оценил положението?
Сандекър кимна с пораженчески вид.
— Дорсет е подкупил патолозите. Те са предали фалшив доклад, в който се твърди, че причината за смъртта на пътниците на екскурзионния кораб била зараза в отоплителната система.
— Ние не бива да отстъпваме — вбеси се Гън от възникналата пречка. — Трябва да намерим други средства, за да спрем навреме лудостта на Дорсет.
— Имаш ли съмнение — каза Сандекър и в очите му пак се появиха пламъчета, — разчитай на някого, който е по-умен от теб. — Той отново взе телефона и набра номер. — Има един човек, който може би държи ключа.
Адмирал Сандекър се наведе и сложи топката за удар на голф игрището на клуба „Кемълбек“ в Скотсдейл, Аризона. Беше два часа следобед под безоблачното небе — само пет часа, откакто бе тичал с Руди Гън във Вашингтон. След като кацна на летището в Скотсдейл, той взе кола от приятел — пенсионер от Военновъздушните сили, и пое направо към игрището за голф. Очакваше в пустинята да е студено през януари, затова облече върху спортните панталони кашмирен пуловер с дълги ръкави. Игрищата за голф бяха две и той играеше на така нареченото „Индиън Бенд“. Прицели се в чима около дупката, намираща се на разстояние 365 метра, направи два обиграни замаха, отпрати топката и с лекота се завъртя. Топката полетя плавно, с леко отклонение надясно, тупна на земята, търкулна се по окосената ивица и бавно спря при означението за 190 метра.
— Добър полет беше, адмирале — каза доктор Санфорд Адгейт Еймс. — Сгреших, като ви придумах да направим една приятелска игра на голф. Не предполагах, че старите моряци взимат на сериозно земните спортове. — С дългата рошава брада, която покриваше устните му и стигаше до гърдите му, Еймс приличаше на стар пустинен златотърсач. Носеше бифокални очила със синкави стъкла.
— Старите моряци умеят много странни неща — отвърна Сандекър.
Да поканиш доктор Санфорд да дойде във Вашингтон на конференция на високо ниво нямаше да е по-различно от това, да помолиш Бог да призове вятъра сироко да стопи леда на върха на ледник. Нито единият, нито другият щеше да откликне. Никакви покани за официални вечери с приветствени слова и връчване на награди не бяха в състояние да го измъкнат от убежището му в планината Кемълбек в Аризона.
Сандекър имаше нужда от Еймс, и то много спешна нужда. Той се престраши и поиска среща с майстора по звука, както наричаха Еймс колегите му учени. Еймс се съгласи, но при изричното условие Сандекър да си вземе стиковете за голф, тъй като разговорите щели да се проведат на игрището за голф.
Високо уважаван сред научната общност, Еймс беше по теорията за звука това, което Айнщайн беше по теорията за времето и светлината. Прям, егоцентричен и интелигентен, Еймс беше написал повече от триста научни трудове върху почти всички известни аспекти на акустичната океанография. Неговите изследвания и анализи, правени в продължение на четирийсет и пет години, проследяваха този феномен от подводната радиолокационна и хидролокаторна техника, през акустичното му разпространение до подповърхностната реверберация. Когато навремето работеше като доверен съветник в Министерството на отбраната, впоследствие беше принуден да се оттегли от този пост, тъй като разпалено бе възразил срещу опитите с океански шумове, които се правеха в света, за да се измерва глобалното затопляне. Язвителните му атаки срещу проектите на Военноморските сили за подводни ядрени опити също настроиха враждебно Пентагона към него. Представители на много университети се тълпяха пред прага на дома му с надеждата да го привлекат като преподавател в техните факултети, но той им отказваше; предпочиташе да продължава научните си изследвания с малък екип от студенти, на които плащаше от собствения си джоб.
— Какво ще кажете за по долар на дупка, адмирале? Всъщност обичате ли истински да се обзалагате?
— Близо сте до истината, докторе — отвърна любезно Сандекър.
Еймс пристъпи с топката до купчинката пясък, огледа окосената ивица така, сякаш се прицелваше с пушка и отпрати топката. Той наближаваше седемдесетте години, но Сандекър забеляза, че замахът му назад беше само с няколко сантиметра по-нисък от този на по-младите и по-пъргави мъже. Топката се извиси нагоре и хлътна в пясъчната дупка малко зад обозначението за 200 метра.
— Колко бързо се сгромолясват величията! — рече философски Еймс.