Сандекър не се подмамваше лесно. Веднага разбра, че това беше номер. Еймс се славеше във вашингтонските среди като голям мошеник в играта на голф. Завистниците му признаваха, че ако не се бе посветил на физиката, щеше да участва в турнирите на Асоциацията по голф като професионалист.
Двамата се качиха на количката, като Еймс седна зад волана, и тръгнаха да събират топките си.
— С какво мога да ви помогна, адмирале? — заговори Еймс.
— Запознат ли сте с усилията, които полага НЮМА да проследи и преустанови акустичното явление, както ние го наричаме.
— Чух разни слухове.
— И какво мислите за тях?
— Доста са изсмукани от пръстите.
— Научнотехническият съвет към Президентството не е на това мнение — изръмжа Сандекър.
— В действителност не мога да ги обвинявам.
— Значи не вярвате, че звукът може да измине хиляди километри под водата, да излезе на повърхността и да е способен да убива?
— Имате предвид изходните вълни от акустични източници с голяма сила, които се събират в един и същ район и причиняват смърт на всички бозайници в обсега на слуха ли? Това не е хипотеза, която бих препоръчал да бъде поддържана, особено ако искам да запазя репутацията си сред колегите.
— Майната й на хипотезата! — избухна Сандекър. — Смъртните случаи вече превишават четиристотин души. Полковник Лий Хънт, един от най-добрите патолози на нацията ни, доказа по убедителен начин, че причината за смъртта са много силни звукови вълни.
— В докладите за извършените в Австралия аутопсии не се споменава такова нещо.
— Вие сте голям шмекер, докторе — рече усмихнат Сандекър. — Положително сте следил създалото се положение.
— Всеки път, когато се заговори за акустики, интересът ми се съсредоточава натам.
Най-напред стигнаха до топката на Сандекър. Той си избра дървена пръчка номер три и удари топката, която падна в пясъчната дупка, намираща се на двайсет метра пред чима.
— Изглежда, и вие имате влечение към пясъчните дупки — отбеляза надменно Еймс.
— И то в повече от един случаи.
Те спряха при топката на Еймс. Физикът извади от чантата си за голф пръчка с железен край. Неговата игра като че ли беше повече умствена, отколкото физическа. Той нито замахна, нито направи някакви предварителни движения. Просто се доближи до топката и я перна с пръчката. Топката полетя високо, повличайки след себе си облак пясък, и падна върху чима на десет метра от чашката.
На Сандекър му бяха нужни две погалвания с клинообразната си пръчка за пясък, за да изкара топката от вдлъбнатината, после я побутна леко два пъти и тя се търкулна в чашката, отбелязвайки двоен резултат. С две побутвания Еймс изравни резултата. Докато се придвижваха с количката към втората площадка, Сандекър започна подробно и описателно да разказва за откритията си. Следващите осем вкарвания на топките бяха изиграни в съпровод с бурни разисквания, като в повечето случаи Еймс разпитваше безмилостно Сандекър и приведе няколко аргумента, опровергаващи акустичното убийство.
При деветия чим Еймс използва клинообразната си пръчка за подаване на топката, за да я разположи на разстояние колкото дължината на стика от дупката. Развесели се, когато видя как Сандекър не разчете точно чима и лекият му удар изкриви посоката на топката, изтиквайки я обратно върху затревената площ.
— Ще станете много добър играч на голф, адмирале, ако излизате да играете по-често.
— И пет пъти в годината ми е достатъчно — отвърна Сандекър. — Нямам чувството, че върша нещо полезно, като преследвам една малка топка в продължение на шест часа.
— Е, вие си знаете. Аз пък развивам някои от най-градивните си схващания, докато се разтоварвам на игрището за голф.
След като най-сетне Сандекър вкара топката в дупката, двамата се върнаха при количката. Еймс извади от малко хладилно шкафче кутия с диетична кока-кола и я подаде на адмирала.
— Какво точно очаквате да ви кажа? — попита го той.
Сандекър го погледна и отвърна:
— Не давам пукната пара за онова, което мислят учените от кулата на мечтите. В морето умират хора. Ако не попреча на Дорсет, ще загинат още хора, за чийто брой не ми се ще да се замислям. Вие сте най-запознатият с акустиките човек в страната. Надявам се да ме насочите как да сложа край на това клане.
— Значи се явявам като последния ви апелационен съд. — Едва ли можеше да се каже, че тонът в гласа на Еймс от приятелски се промени в напълно сериозен. — И искате да изляза с практическо разрешение на вашия проблем.