Хубавото лице на Мейв, изпито и почерняло от слънцето, доби непоколебим и напрегнат вид. Тя кимна мълчаливо, хвана здраво въжетата на кормилото и се зае с всички сили да изпълни задачата.
С всяка изминала минута назъбените скали, стърчащи над разбиващите се вълни, добиваха все по-страшен вид. Водата заплашително пълнеше лодката. Джордино престана да обръща внимание на приближаващия се воден хаос и съсредоточи усилията си върху лодката, за да я опази да не потъне под краката им. Ако сега спреше да изгребва водата, последствията щяха да са фатални. Само десет секунди непрекъснато нахлуване на морска вода в разбитата лодка, и те щяха да потънат на петстотин метра от брега. Тогава, докато се преборваха безпомощни с морето, ако не акулите, то огромните вълни и скалите щяха да ги довършат. Той продължи да изхвърля вода, оставяйки съдбата и вярата си изцяло в ръцете на Мейв и Пит.
Пит изучаваше ритъма, с който се издигаха и спускаха вълните, за да измери разкъсването на гребените им пред и зад лодката и да засече скоростта им. Грубо пресметнато, цикълът на движение бе се скъсил до около девет секунди, а скоростта стигаше приблизително до двайсет и два възела. Надигащите се вълни прииждаха под тъп ъгъл към назъбеното крайбрежие, рязко се разкъсваха и се отдръпваха с широко разливане назад. На Пит не му беше нужно някой капитан на стар клипер да му каже, че с изключително ограничената плавателна способност на лодката възможността да си проправят път през водния канал е нищожна. Другото му опасение беше, че срещата на отдръпващите се от бреговете на двата острова вълни образуваше водовъртеж при входа на канала.
Той чувстваше под коленете си налягането на надигащата се следваща вълна, която се притискаше в дъното на лодката, и докато тя тътнеше под него, преценяваше масата й. Нещастната лодка биваше жестоко подхвърляна от такова вълнение, каквото проектантите й изобщо не бяха предвидили. Пит не смееше да спусне импровизираната плаваща котва, както се изискваше според повечето мореплавателски наръчници, когато се плаваше при бурно море. Смяташе, че както са без двигател, ще е по-добре да се оставят на вълните да ги носят. Съпротивлението на котвата почти със сигурност щеше да разцепи лодката, след като вълните с огромното си налягане я тласкаха напред.
Той се обърна към Мейв.
— Гледай да поддържаш пътя по най-тъмносинята вода.
— Ще се постарая — отвърна тя храбро.
Грохотът на прииждащите пенести вълни ечеше с постоянен ритъм и скоро те не само видяха, но и чуха съскането на изригващите към небето пръски. Без пряк и ръчен контрол тримата бяха напълно безпомощни; прищевките на неспокойното море ги подмятаха накъдето си искаха. Вълните започнаха да стават все по-големи. При по-внимателно вглеждане ръкавът между скалистите острови можеше да бъде оприличен на коварна клопка, на мълчалива сирена, която ги приканва към измамно убежище. Беше вече късно да отплават към открито море и да заобиколят островите. Бяха поели риска и връщане назад не можеше да има.
Островите и врящият казан на вещиците край отмъстителните им брегове се скриха зад гърбовете на вълните, които минаваха под лодката. Нов порив на вятър ги тласна към една пукнатина в скалата, която им предоставяше единствена възможност за оцеляване.
Колкото повече се приближаваха към островите, толкова по-гневна ставаше водата край тях. Както и Пит, когато изчисли, че гребенът на вълните достига близо десет метра височина, преди да се навие и разкъса. Мейв полагаше усилия да поддържа курса, но в един момент лодката спря да се подчинява на кормилото и стана неуправляема. Те изцяло попаднаха в плен на водовъртежа.
— Дръжте се! — извика Пит.
Той хвърли бърз поглед назад и прецени положението им спрямо вертикалното движение на морето. Знаеше, че вълните достигат най-високата си скорост малко преди да се издигнат до връхната си точка. Те настъпваха една след друга като огромни танкове. Лодката пропадна в бразда, но късметът им не ги напусна, когато вълната се разби веднага щом мина покрай тях; после те се издигнаха като че ли с главоломна скорост на гърба на следващата. Вълните се разкъсваха и пръсваха във всички посоки, след като вятърът грабваше и отнасяше гребените им със себе си. Морският съд отново се озова в бразда, но мигом бе подет от следващата вълна, която се надигна под него на височина осем метра, огъна се и се разби над главите им. Лодката обаче не се обърна напряко на вятъра, нито се изправи по дължина, дори не се преобърна. Задържа се на дъното си и се сгромоляса в браздата с огромен плисък.