— „Цици“ ли каза? — попита Джордино.
— Има една стара австралийска приказка за два острова, които приличали на женски гърди. За тях се говори, че ту изчезвали, ту се появявали.
— Хич не обичам да развенчавам разни легенди — каза закачливо Пит, — но тези скални хълмове не са ходили никъде от милиони години насам.
— И нямат формата на нито едни от млечните жлези, които съм виждал — смотолеви Джордино.
Мейв изгледа намусено двамата мъже.
— Казвам ви само това, което съм чула за два легендарни острова на юг от Тасманово море.
Повдигнат от Джордино, Пит се покатери на борда на наклонения корпус и се промъкна през люка в рубката.
— Опоскана е до шушка — извика той отвътре. — Всичко, което не е било завинтено, е задигнато. Я вижте дали на кърмовото огледало има име.
Мейв отиде до кърмата и се вгледа в избелелите букви, които едва се разчитаха.
— „Дансинг Дороти“. Името й е „Дансинг Дороти“.
Пит слезе от кокпита на яхтата.
— Огледът ми е с цел да видя къде да разположим хранителните припаси от нашата лодка. Екипажът може и да е оставил някакви съдини, които да използваме.
Те възобновиха проучванията си; отне им малко повече от половин час, за да обиколят целия бряг на малкия сълзовиден остров. После тръгнаха към вътрешността. Разделиха се и поеха в свободна редица, за да обходят по-голяма площ наведнъж. Първа Мейв забеляза секирата, забита наполовина в прогнилия ствол на едно дърво с уродлива форма.
Джордино я извади и я вдигна пред очите си.
— Ще ни свърши работа.
— Какво странно дърво — каза Пит, оглеждайки ствола му. — Интересно, как ли се казва.
— Тасманова мирта — поясни Мейв. — В действителност това е вид фалшив бук. Височината му стига до шейсет метра, но тук няма достатъчно песъчлива почва, която да поддържа корените им, и затова всички дървета на този остров изглеждат като джуджета.
Те продължиха да оглеждат внимателно наоколо. След минути Пит стигна до нещо като малко дефиле, което гледаше към равна тераса откъм подветрената страна на острова. Застанал в края на една скална стена, той забеляза главата на месингова кука за изваждане на риба. Няколко метра по-нататък тримата се натъкнаха на купчина от разбъркано натрупани пънове във форма на колиба, до която бе забучена мачта на лодка. Купчината беше широка около три метра и дълга — четири. Покривът от пънове, с клони между тях, не бе разрушен от природните стихии. Незнайният строител бе издигнал солидно жилище.
Около колибата се виждаше изобилие от изоставени продоволствия и съоръжения. Един акумулатор и ръждясали останки от радиотелефон, уред за определяне на посоката, безжичен приемник за получаване на метеорологични сведения и сигнали за време за засичане по хронометър, купчина от ръждясали отворени консервени кутии, една малка здрава лодка от тиково дърво, оборудвана с малък извънбордов мотор и най-различни мореплавателски уреди, както и чинии и прибори за хранене, няколко чайника и тигани, една газова печка и други дреболии, принадлежащи на разбития кеч. Около печката, все още запазени, бяха пръснати кости от риба.
— Обитателите са оставили доста боклук след себе си — отбеляза Джордино, както бе коленичил и разглеждаше работещия с газ генератор за зареждане на акумулаторите на лодката, които задвижваха електронните навигационни уреди и радиоапарата, разхвърляни наоколо.
— Може би те все още са в колибата — промълви Мейв.
Пит й се усмихна.
— Що не идеш да провериш?
Тя поклати глава.
— Точно аз ли! Влизането в тъмни и тайнствени места е работа на мъже.
Загадъчни същества са това, жените, рече си наум Пит. След всичките опасности, на които бе изложена през миналите няколко седмици, Мейв не смееше да влезе в колибата. Той се наведе и влезе през ниската врата.
40.
След като бяха подлагани дни наред на ярка светлина, на очите на Пит му бяха нужни една-две минути, за да привикнат на тъмнината във вътрешността на колибата. Освен снопа слънчева светлина, който нахлуваше през вратата, светлина се процеждаше вътре единствено от цепнатините между пъновете. Въздухът беше тежък и влажен, напоен с миризмата на плесен и прах, идваща от гниещите пънове.
Нямаше призраци или фантоми, криещи се в ъглите на мрака, но Пит се усети, че е приковал поглед в празните очни орбити на черепа на скелет.