— А не можем ли да предупредим управата на „Дорсет Консолидейтид“ да евакуира живущите на острова? — попита Йегър.
— Трябва да опитаме — отвърна твърдо Сандекър. — Но, познавайки Артър Дорсет, сигурен съм — той просто ще свие рамене и ще отхвърли всяко предупреждение като празна заплаха.
— А защо да не отклоним акустичната енергия към друго място? — предложи Бейкуел.
По лицето на Еймс се изписа съмнение.
— Отклони ли се веднъж силата от първоначалния си път, вие поемате риска тя да запази цялата си енергия и да порази Йокохама, Шанхай, Манила, Сидни, Окланд или някой друг гъсто населен крайбрежен град.
За кратко настъпи тишина и всички в заседателната зала извърнаха лица към Сандекър, включително Еймс, който седеше зад бюро на три хиляди и двеста километра на запад. Замислен, Сандекър премяташе между пръстите си незапалена пура. Онова, което повечето от присъстващите не знаеха, беше, че умът му не бе съсредоточен върху евентуалното разрушаване на остров Гладиатор. Мислите му, тъжни и в същото време гневни, бяха насочени към най-добрите му приятели, които Артър Дорсет бе изоставил в бурно море. Накрая омразата надделя над всеки човешки фактор.
Той вдигна поглед към образа на Санфорд Еймс.
— Докторе, направете изчисленията си за насочване на отражателя към остров Гладиатор. Ако ние не спрем „Дорсет Консолидейтид“, и то във възможно най-кратък срок, никой друг няма да ги спре.
42.
Частният асансьор на Артър Дорсет в бижутерския търговски център се издигаше безшумно. Единственото доказателство, че се движи нагоре, бяха мигащите едно след друго светлинни обозначения за етажите над вратата. Когато кабината плавно спря на етажа на апартамента в надстройката върху покрива, Гейб Страусър излезе в преддверие, което водеше към открит двор, където Дорсет го чакаше, за да го посрещне.
Страусър не идваше с удоволствие на срещата с диамантения отцепник. Двамата се познаваха от деца. Близката дружба между Страусърови и Дорсетови бе продължила повече от век, докато Артър не прекъсна всякакви търговски взаимоотношения със „Страусър & синове“. Прекъсването не стана по мирен начин. Дорсет невъзмутимо заповяда на пълномощниците си да уведомят Гейб Страусър, че повече не се нуждае от услугите на семейството му. Секирата падна не по време на лична среща, а по телефона. Това беше удар, който причини остра болка на Страусър и той никога не прости на Дорсет.
За да спаси почитаната стара фирма на рода си, Страусър засвидетелства верността си към картела в Южна Африка и накрая премести управлението на дружеството си от Сидни в Ню Йорк. След време стана уважаван директор на управителния съвет. Тъй като според някои закони в страната картелът не можеше да извършва търговия в Съединените щати, те работеха с помощта на уважавани диамантени търговци от „Страусър & синове“, които се явяваха американската им ръка.
Сега той нямаше да е тук, ако директорите на другите управителни съвети не бяха се изплашили от слуховете, че „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ заплашва да затрупа пазара с лавина от скъпоценни камъни на силно занижени цени. Те трябваше да действат бързо и решително, ако искаха да предотвратят краха. Изключително честен човек, Страусър беше единственият член на картела, комуто се възлагаха надежди да убеди Дорсет да не разгромява установените нива на цените на пазара.
Артър Дорсет пристъпи крачка напред и енергично разтърси ръката на Страусър.
— Отдавна не сме се виждали, Гейб, много отдавна.
— Благодаря ти, че пожела да се видим, Артър. — Тонът на Страусър беше снизходителен, но в него се прокрадваха нотки на омраза. — Доколкото си спомням, твоите пълномощници ми наредиха никога повече да не ти се обаждам.
Дорсет равнодушно сви рамене.
— Много вода изтече оттогава. Да забравим какво е било и да си поговорим за доброто старо време, докато обядваме. — Той го покани с жест на ръката да седнат на масата, разположена в остъклена градинска беседка с великолепен изглед към пристанището на Сидни.
Пълна противоположност на грубия магнат по разработване на мини, Страусър беше невероятно привлекателен мъж в началото на шейсетте си години. Имаше гъста, грижливо поддържана сребриста коса, тясно лице с високи скули и съвършено правилен нос, за който повечето от холивудските актьори биха му завидели, телосложение като на атлет в отлична форма и равномерен загар на кожата. Беше няколко сантиметра по-нисък от тромавия Дорсет, с ослепително бели зъби и дружелюбна усмивка. Беше вторачил в Дорсет синьо-зелените си очи като котка, готова да излети като стрела, ако я подгони съседското куче.