Като находчив човек първата задача на Пит беше да намери три малки дървени трупчета с повече естествени жилки. Тях той отсече от страничната дъска на леглото, послужило като вечно жилище на Родни Йорк. После използва втвърдените книжни обложки на книгите, запълващи лавицата на Йорк и направи шаблон на част от челото, малко над веждите, на всеки един от тримата. В единия край на всяко дървено трупче очерта контурите на съответните шаблони, подравни дървото по тях и издълба заоблен прорез за носа. След това, притискайки трупчето между коленете си, изсече и заглади вдлъбнатини във вече обработената стена на дървото. После окастри излишното дърво отстрани и направи по две хоризонтални цепнатини във вдлъбнатите стени. С маслото от една метална туба, изправена до извънбордовия двигател, намаза леко релефните завършени продукти и накрая издълба по една дупка в двата края отстрани, за които завърза найлонова връв.
— Ето ви, дами и господа — каза той, раздавайки произведенията си, — ефектните слънчеви очила на полковник Тадеус Пит от поверителен модел, открит върху лицето на умиращ ескимос малко преди да потегли през Северния ледовит океан на гърба на полярна мечка.
Мейв нагласи своите на очите си и завърза връвта на тила.
— Страшно хитро! Те наистина предпазват очите.
— Адски находчиви са тия очила! — допълни Джордино взирайки се през цепките за очите. — Можеш ли да разшириш малко цепките? Имам чувството, че гледам през процепа под врата.
Пит се усмихна и подаде на Джордино войнишкия си нож.
— Направи си ги по твой вкус.
— Като стана дума за вкус — обади се Мейв зад малък огън, запален с кибрит от чантичката за оцеляване на Пит, — елате да опитате. Тазвечерното меню включва скумрия на скара и миди, които намерих заровени в пясъчните джобове под линията на прилива.
— Е, сега ли, когато стомахът ми тъкмо привикна на сурова риба! — пошегува се Джордино.
Мейв разпредели димящата риба и миди в старите чинии на Йорк.
— Утрешната гозба, ако в малката ни група има добър стрелец, може да бъде нещо хвъркато.
— Нима искаш да стреляме по беззащитни птички? — с престорен ужас попита Джордино.
— Преброих поне двайсет фрегати, накацали по скалите — рече Мейв, сочейки към северния бряг. — Ако направите маскировка, те ще се приближат достатъчно близо, за да ги улучите с вашите малки револвери.
— Печена птица звучи доста добре за свития ми стомах. Аз ще подсигуря утрешната вечеря — обеща Пит, — ако не, можете спокойно да ме окачите да се вея като пастърма.
— Можеш ли да извадиш някой друг фокус от шапката си освен слънчевите очила? — попита Мейв закачливо.
Пит се излегна отново на пясъка и подложи ръце под главата.
— Радвам се, че съм ви направил впечатление с тях. След като целия следобед напрягах мисълта си, дойдох до заключението, че можем да се преместим в по-поносим климат.
Мейв го изгледа с неприкрит скептицизъм.
— Да се местим? — Тя хвърли поглед към Джордино, за да получи подкрепата му, но той само я погледна така, сякаш искаше да каже: „Още ли му се хващаш?“, и продължи да чопли скумрията си. — Та ние разполагаме с две разбити лодки, които не могат да преплуват и плувен басейн. Какво по-точно предлагаш да използваме за едно безплатно пътешествие за никъде си?
— Много просто, уважаема Флечър — отвърна сърдечно той. — Ще си построим трета лодка.
— Да строим лодка?! — възкликна тя и за малко да прихне от смях.
За разлика от нея, лицето на Джордино прие напрегнат и сериозен израз.
— Нима мислиш, че има някакъв шанс да се поправи платноходката на Йорк?
— Не. Повредата на корпуса му надхвърля всички възможности да бъде поправен с ограничените ни средства. Йорк е бил опитен мореплавател, но дори и той не е могъл да я пусне отново на вода. Ние обаче можем, като използваме горната палуба.
— Защо да не извлечем максимална полза от пребиваването си тук? — възрази Мейв. — Ние сме по-изобретателни от горкия Родни. Нашите умения да оцеляваме са далеч по-големи от неговите. Можем да ловим достатъчно количество риба и птици, за да издържим, докато мине някой кораб.
— Там е работата — рече Пит, — че не можем да оцелеем само с това, което сами си уловим. Ако се съди по липсващите зъби на Родни, той е починал от скорбут. Липсата на витамин С и десетки други витаминозни храни дотолкова са отслабили организма му, че той не е издържал. При тази степен на физическа разруха смъртта го е дебнела иззад ъгъла. Ако в крайна сметка пристигне кораб и стовари група на брега, тя ще намери четири скелета вместо един. Дълбоко вярвам, че е за наше добро да направим всичко по силите си да продължим нататък, докато сме все още физически издръжливи.