— Дърк е прав — обърна се Джордино към Мейв. — Единственият ни шанс да видим отново градски светлини е да напуснем острова.
— Да построим лодка? — попита Мейв. — Но с какви материали?
Тя се изправи на крака — стегната, грациозна, със стройни крака и ръце, почернели от слънцето, с опъната, млада плът, с вирната като на бдителен рис глава. Пит се почувства пленен от нея така, както когато бяха заедно на „Айс Хънтър“.
— Ами от нашата лодка взимаме един поплавък, от яхтата на Йорк — механизмите от горната й част, добавяме няколко цепеници и много скоро получаваме плавателен съд, годен за океанско пътешествие.
— Ще трябва първо да го видя — каза Мейв.
— Щом искаш — отвърна нехайно Пит и започна да чертае скица върху пясъка. — Мисълта ми е да свържем поплавъците от нашата лодка под палубната рубка от лодката на Йорк. После приспособяваме от букови дънери странични поплавъци за по-голяма стабилност и се сдобиваме с тримаран.
— Намирам го за практично — съгласи си Джордино.
— Необходими са ни 130 квадратни метра платно — продължи Пит. — Мачта и кормило си имаме.
Джордино посочи към навеса.
— Дакроновите платна на Йорк са износени и прогнили от четирийсетгодишния мухъл. Първият по-силен бриз ще ги разкъса на парчета.
— И за това съм помислил — рече Пит. — Полинезийските моряци изплитат платна от палмови листа. Какво ни пречи и ние да използваме обраслите с листа клони на буковете и да направим същото. Освен това имаме достатъчно допълнителен такелаж от платноходката за ванти и да завържем страничните поплавъци за основния корпус.
— За колко време можем да построим вашия тримаран? — попита Мейв, чието съмнение се смени с нарастващ интерес.
— Мисля, че можем да сглобим плавателен съд и да се оттласнем от брега за три дни, ако работим повече часове.
— Толкова скоро?
— Конструкцията не е сложна, а благодарение на Родни Йорк разполагаме и с необходимите инструменти.
— На изток ли ще продължим да плаваме или ще се насочим на север, към Инвъркаргъл? — попита Джордино.
Пит поклати глава.
— Нито на изток, нито на север. С навигационните уреди на Родни и адмиралтейските морски карти не виждам защо да не определим доста точен курс към остров Гладиатор.
Мейв го погледна така, сякаш виждаше пред себе си луд; ръцете й увиснаха покрай тялото.
— Това — започна тя напълно изумена — е най-налудничавото ти хрумване досега.
— Може би — отвърна той, без да мигне. — Но мисля, че е просто подходящ случай да довършим онова, за което тръгнахме… да спасим децата ти.
— Според мен е разумно — вметна без колебание Джордино. — Ще ми се да повторя мача с Кинг Конг, или както там нарича себе си сестра ти, когато тя не чупи каросерии в някое ограждение за събиране на повредена техника.
— Много съм ви задължена за това, но…
— Никакво „но“ — прекъсна я Пит. — Колкото до нас, сделката е приключена. Построяваме нашата лодка хермафродит, отплаваме за остров Гладиатор, отвличаме децата ти и побягваме към най-близкото безопасно пристанище.
— Побягваме до безопасно пристанище! Нима не разбираш? — Гласът й прозвуча умоляващо, дори отчаяно. — Почти целият остров е заобиколен от отвесни скали и пропасти, по които качването е невъзможно. Единственото място, на което може да се слезе, е брегът край лагуната, а тя е силно охраняема. Никой не може да премине през скалите, без да бъде убит. Баща ми изгради такива защитни укрепления, каквито и добре въоръжен отряд не може да пробие. Направите ли опит, повече от сигурно е, че ще загинете.
— Няма нищо страшно — каза с лек хумор Пит. — Двамата с Ал можем да долетим и отлетим от острови с хитростта, с която влизаме и излизаме от женска спалня. Всичко се свежда до това да подберем подходящото време и място.
— Както и до разни хватки — добави Джордино.
— Патрулните лодки на татко ще ви забележат много преди да сте навлезли в лагуната.
Пит сви рамене.