— За жена, осъдена за кражба, тя пише много правилно.
— Първите й писма бяха пълни с грешки, но Джес беше образован човек и благодарение на неговото обучение Бетси започна да показва значителен напредък в граматиката.
Карлайл зачете писмото.
Драги ми капитан Скагс,
Моля се да сте в добро здраве. Това е последното ми писмо до Вас, тъй като имам неизлечима болест на стомаха — поне така ми каза докторът на китоловния кораб „Ейми & Джейсън“. Тъй че скоро ще се преселя при моя Джес.
Имам една последна молба, която Ви моля да уважите. В първите дни на април тази година двамата ми сина и дъщерята на Марион заминаха от острова с един китоловен кораб, чийто капитан отплава оттук за Окланд, тъй като трябваше спешно да поправи корпуса, който се бе отъркал в един коралов риф. Оттам децата ще си купят билети за кораб, пътуващ за Англия, и след това ще продължат за Абърдийн, за да дойдат у Вас.
Пиша Ви, скъпи приятелю, за да Ви помоля да ги настаните под Вашия покрив и да им уредите обучение в най-добрите училища, които Англия може да предложи. Ще Ви бъда безкрайно благодарна, а съм сигурна, че и Джес би споделил същите чувства, ако изпълните молбата ми.
Изпращам Ви и моето наследство за Ваше ползване и за всички разноски, които ще са необходими, за да се погрижите да завършат обучението си. Те са много умни деца и ще се учат прилежно.
Оставайки с най-дълбоко уважение, казвам Ви нежно сбогом.
Бетси Дорсет
Едно последно изречение — Змеят Ви изпраща поздрави.
Карлайл погледна над очилата си.
— „Змеят Ви изпраща поздрави.“ Каква е тая безсмислица?
— Става дума за морския змей, който ни спаси от огромната бяла акула — отвърна Скагс. — Оказа се, че той живее в лагуната. Видях го със собствените си очи най-малко четири пъти при други случаи, докато бях на острова.
Карлайл изгледа стария си приятел така, сякаш го виждаше пиян, после реши да продължи разговора.
— Значи е пратила малките си деца сами на такова дълго пътуване от Нова Зеландия до Англия.
— Те не са толкова малки — уточни Скагс. — Момичето трябва да кара деветнайсет години.
— Щом са тръгнали в началото на април, вероятно всеки момент ще почукат на вратата ти.
— При условие, че не са чакали дълго в Окланд, докато случат на солиден и бърз кораб.
— Боже мой, човече, ти си изпаднал в невероятно положение!
— Това, за което намекваш, е как ли един умиращ ще изпълни предсмъртното желание на негова стара приятелка, нали?
— Ти не си тръгнал да умираш — рече Карлайл, гледайки Скагс в очите.
— О, да, наистина умирам — заяви твърдо Скагс. — Ти си практичен търговец, Абнър. Никой не го знае по-добре от мен. Тъкмо затова пожелах да те видя, преди да поема последния си път.
— Искаш аз да се грижа за децата, така ли?
— Те могат да живеят в къщата ми, докато пуснеш котвата им в най-добрите образователни институции, за които си струва да платиш.
— Жалката сума, която Бетси е събрала, като е продавала шапки и храна на китоловците, едва ли би стигнала да покрие разноските за седем години обучение в скъпи училища интернати. Освен това ще им трябва и прилично облекло, както и частни учители, които да ги подготвят до съответното ниво. Надявам се, нямаш предвид аз да обезпеча тези напълно непознати деца.
Скагс посочи кожената кесийка.
Карлайл я взе.
— Само това ли ти е пратила Бетси за образованието на децата?
Скагс кимна леко и рече:
— Отвори я.
Карлайл отвърза връзките и изсипа съдържанието в ръката й. После погледна Скагс подозрително.
— Това да не е някаква шега? Не виждам нищо друго, освен обикновени камъни.
— Повярвай ми, Абнър. Камъните не са обикновени.
Карлайл доближи до очилата си един от тях с големина на слива и се взря в него. Камъкът имаше гладка повърхност и осмостенна форма.
— Това е просто някакъв вид кристал. Без никаква стойност.
— Занеси камъните на Ливай Страусър.
— Еврейския търговец на скъпоценни камъни?
— Покажи му ги.
— Но те не са скъпоценни камъни — упорстваше Карлайл.
— Моля те… — едва промълви Скагс; дългият разговор го бе изморил.