— Не се безпокой. Измислил съм средство да се изплъзвам от противни стари патрулни лодки, което е безотказно.
— Мога ли да попитам какво е то?
— Много е просто. Ще се спуснем там, където най-малко ни очакват.
— Мозъците и на двама ви са се размекнали от слънцето. — Тя поклати глава в знак, че се предава. — Да не би да очаквате, че татко ще ви покани на чай? — Мейв се изпълни с чувство за вина. Ясно разбираше, че тя е отговорна за ужасните опасности и мъчения, на които са подложени тези двама невероятни мъже, които искаха да заложат живота си заради синовете й Майкъл и Шон. Заля я вълна на униние, която бързо премина в примирение. Тя се приближи и коленичи между Пит и Джордино, слагайки ръка на раменете им. — Благодаря ви — рече тя тихо. — Голям късмет извадих, че намерих такива прекрасни мъже като вас.
— Станало ни е навик да помагаме на девойки, изпаднали в беда. — Джордино забеляза, че по лицето й се стичаха сълзи и извърна глава, дълбоко развълнуван.
Пит целуна Мейв по челото.
— Не е толкова невъзможно, както ти се струва. Довери ми се.
— Имам чувството, че ви познавам от сто години — прошепна тя на пресекулки, после като че ли понечи да каже още нещо, но само стана и бързо се отдалечи, за да се уедини.
Джордино извърна поглед към Пит.
— Мога ли да те попитам нещо?
— Каквото искаш.
— Имаш ли нещо против да ми споделиш как ще се качим и слезем от острова, след като се доближим до него?
— Ще се качим с хвърчило и с грайфер, който намерих сред чарковете на Йорк.
— А как ще слезем? — подкани го Джордино, за да завърши разговора; беше напълно объркан, но нямаше желание да иска обяснения.
Пит хвърли суха букова цепеница в огъня и се загледа в лумналите нагоре искри.
— За това — заговори той отпуснат като момче, което чака корковата тапа на въдицата си да потъне във водата, — за тази част от плана ще мисля, когато му дойде времето.
44.
Строежът на плавателния съд, с който щяха да напуснат острова, се извършваше върху равна плоскост на скала в малка долина, защитена от вятъра и на трийсет метра от водата. Те разположиха като релсов път букови трупи, за да плъзнат по тях странното творение в относително спокойните води между двата острова. Работата не изискваше усилен или изтощителен труд. И тримата се намираха в по-добро физическо състояние, отколкото при пристигането си и установиха, че могат да работят нощем, когато беше най-хладно, а през деня да почиват по няколко часа от жегата. В по-голямата си част строенето вървеше гладко, без особени пречки. Колкото по-ясно виждаха края му, толкова по-бързо се изпаряваше умората им.
Мейв се залови да изплете две платна от листатите клони. За улеснение Пит бе решил да използва мачтата от кеча на Йорк, да добави ветрило на бизанмачтата и грот на гротмачтата. Мейв започна да сплита най-напред по-голямото платно за гротмачтата. Първите няколко часа тя правеше само проби, но в късния следобед вече разбра как става и започна да сплита по един квадратен метър за половин час. Сплитката й беше толкова здрава и стегната, че Пит я помоли да изплете и трето платно — триъгълен фок, който да постави отпред на гротмачтата.
Пит и Джордино заедно освободиха от болтовете и свалиха горната рубка от кеча, за да я монтират върху предната част на кокпита. После привързаха този скъсен отсек от кеча върху поплавъците от малката им лодка, които сега служеха за централен корпус. Следващата им задача беше да поставят високите алуминиеви мачти, чиято височина бе намалена, за да компенсира по-късия корпус и липсата на дълбок кил. Тъй като нямаше как да бъдат закрепени за неопреновите поплавъци, вантите и щаговете, които трябваше да държат мачтите, бяха провесени под корпуса и прихванати с два обтегача. Завършеният хибриден плавателен съд приличаше на ветроход, разположен върху ховъркрафт.
На следващия ден Пит пренагласи кормилото на кеча да работи по-високо във водата, като го пригоди във вид на удължен румпел — по-ефикасна система за управление на тримаран. След като кормилото бе поставено здраво на място и въртенето му го задоволи напълно, той се зае с четирийсетгодишния извънбордов двигател — изчисти карбуратора и тръбопроводите за гориво, а после извърши основен ремонт на магнетото.
Джордино се захвана да направи конзолните греди. Той отсече и одяла два яки бука, чиито стъбла се извиваха почти до върховете. След това постави трупите отстрани на корпуса, като изтегли напред извитата им във вид на ски част, привърза ги за трупите, служещи за напречни греди, които минаваха странично през корпуса близо до носовата част и малко наляво от кокпита, и ги притегна от носа до кърмата.