Джордино остана много доволен от себе си, след като подложи рамо под гредите и напрегна цялата си сила, за да ги повдигне. Те бяха солидни и неогъваеми, без признаци, че могат да поддадат. Когато призори тримата седнаха край огъня, за да се сгреят в ранния утринен хлад на южните ширини, Пит се вглъби в изучаването на навигационните карти. По обяд той определи със секстанта положението на слънцето, а по-късно, като се стъмни, измери и височината на няколко звезди. После с помощта на морския алманах и таблиците от „Кратки методи“, той започна да фиксира местоположението им, докато числата му съвпаднаха точно с известните му ширина и дължина на остров Злините на картата.
— Откъм носа на остров Гладиатор ли смяташ да слезеш? — попита го Мейв, докато се хранеха на следващата вечер, преди да потеглят.
— Ако не откъм носа, откъм брадичката — отвърна шеговито Пит. — Тъкмо ме подсети, че ще ми трябва подробна карта на острова.
— Доколко подробна?
— Ами до последната постройка, път и пътечка, и то в мащаб.
— Ще ти начертая карта по спомен, възможно най-точна — обеща Мейв.
Джордино оглозгваше кост от бутче на фрегатата11, която Пит бе успял да простреля с малкия си автоматичен пистолет.
— Какво разстояние изчисли?
— Точно 478 километра по въздушна линия.
— Значи е по-близо от Инвъркаргъл.
— Да, което е чудесно.
— За колко дни ще стигнем? — попита Мейв.
— Не може да се каже — отвърна Пит. — Първият етап от пътуването ще бъде най-труден, тъй като ще трябва да променяме курса спрямо вятъра, докато попаднем на благосклонни водни течения и източни ветрове, духащи от Нова Зеландия. Общоизвестно е, че без кил, който да пори водата и да възпира ветровете да ги отнасят настрани, тримараните не са способни да плават при вятър. Истинското предизвикателство ще дойде, след като потеглим. Тъй като не сме правили пробна обиколка, ще бъдем в неведение относно мореплавателските качества на нашия тримаран. Възможно е той да не може да следва посоката на вятъра и тогава нищо чудно да бъдем отнесени обратно към Южна Америка.
— Не звучи утешително — каза Мейв и помръкна от ужасяващите предположения за деветдесетдневни изпитания за издръжливост. — Като се размисля, май предпочитам да си остана на суша и да свърша като Родни Йорк.
Денят преди тръгването им премина в оживена дейност. Последните приготовления на Пит включваха изработването на загадъчното хвърчило, което после бе сгънато и прибрано в рубката заедно с дългото 150 метра леко найлоново въже, взето от платноходката на Йорк, служило за поддържане на интегралното й съпротивление. Най-накрая натовариха оскъдните си запаси от храна, навигационните уреди, морските карти и книгите. Радостни викове огласиха голите скали, когато извънбордовият мотор изкашля веднъж и се съживи след четири десетилетия и след близо четирийсет дръпвания на стартерното въже от страна на Пит, който накрая имаше чувството, че ръката му щеше да се откъсне.
— Ти успя! — извика от възторг Мейв.
Пит скромно разпери ръце и рече:
— Това е детска игра за човек, който възстановява стари и класически автомобили. Главният проблем беше един запушен тръбопровод за гориво и клеясалият карбуратор.
— Добре се справи, друже — поздрави го Джордино. — Все ще ни потрябва и мотор по пътя ни за остров Гладиатор.
— Имахме късмет, че тубите за бензин бяха добре затворени и съдържанието им не се е изпарило през всичките тези години. Бензинът се е превърнал в шеллак, затова ще трябва често да проверяваме филтъра за горивото. Нямам намерение да продухвам карбуратора през половин час.
— За колко време гориво ни е оставил Йорк?
— За шест-седем часа.
После Пит с помощта на Джордино закачи извънбордовия двигател за скобите на кърмовата секция на кокпита. Като последно доизкусуряване, точно пред румпела инсталираха и направляващия пътен компас. След като завързаха спираловидно сплетените като рогозка платна за мачтата, гафелите и рангоутите, те можеха да бъдат вдигани и смъквани само с една-две къси връвчици. Накрая и тримата се отдръпнаха назад, за да огледат творението си. Лодката изглеждаше напълно годна, но дори и с напрегнато въображение не можеше да се нарече красива. Стоеше тумбеста и грозна, а страничните поплавъци още повече подсилваха ужасния й вид. Пит се замисли дали някой от плавателните съдове, с които бе прекосил седемте океана, е изглеждал по-причудлив от този.