По лицето на руския предприемач, който бе натрупал огромно състояние, купувайки затворени мини за алуминий и мед в Сибир за нищожни суми, за да ги разработи отново със западна технология, се изписа съмнение.
— С други думи, Дорсет ограбва Петър, за да плати на Павел — нали така казвате на запад? Но той наистина ли очаква да спечели с цветните камъни толкова, че да компенсира загубите си от диамантите?
Председателят кимна към японеца, който отговори:
— По молба на нашия председател аз възложих на финансовите ми експерти да направят сметка по нашите системи за обработване на данни. Колкото и изумително да звучи, общата печалба на Артър Дорсет, магазините за продажби на дребно на бижутерската къща „Дорсет“ и „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ възлиза на 20 милиарда щатски долара. Но може да стигне и до 24 милиарда, ако се предвиди една растяща икономика.
— Боже мой! — възкликна англичанинът, който притежаваше издателска империя. — Не се и наемам да си представя какво ще правя с печалба от 24 милиарда.
Германецът се засмя.
— Аз бих ги използвал да купя акциите ви.
— Дори и за малка част от тази сума бихте могли да ме прогоните в чифлика ми в Девъншир.
Думата взе американецът. Бивш държавен секретар и признат като глава на едно от най-заможните семейства в Америка, той беше основател на фондацията.
— Имаме ли представа къде се намира понастоящем запасът от диаманти на Дорсет?
— Имайки предвид крайния му срок, а той е след няколко дни — заговори южноафриканецът, — предполагам, че камъните, които не се обработват в момента, са на път за магазините му.
Председателят погледна първо италианския корабен барон, после — азиатския въздухоплавателен магнат.
— Някой от вас, господа, знае ли по кой начин ще превози стоката си Дорсет?
— Дълбоко се съмнявам, че той ще превози диамантите си по море — отвърна италианецът. — Нали след като пристигне корабът в пристанището, Дорсет ще трябва да урежда транспорт и за вътрешността.
— Ако бях на мястото на Дорсет, щях да превозя стоката си по въздуха — съгласи се азиатецът. — По този начин той ще може да я достави бързо в почти всеки град в света.
— Бихме могли да задържим един-два от самолетите му — обади се белгийският индустриалец, — но без да знаем разписанието на полетите, няма да е възможно да сложим ръка на всичките му пратки.
Азиатецът поклати глава.
— Мисля, че ако попречим дори на един полет, положението ще бъде оптимистично. По всяка вероятност Дорсет е наел в Австралия цял самолетен парк. Опасявам се обаче, че ние май затваряме портата, след като кравите са избягали.
Председателят се обърна към южноафриканеца, представляващ диамантения картел.
— Изглежда, големият маскарад свърши. В крайна сметка изкуствено поддържаната стойност на диамантите не може да е вечна.
Вместо да изрази разочарование, южноафриканецът се усмихна.
— Ние отдавна сме отписани. Нашият съвет на директорите и аз считаме случая за незначителна спънка и нищо повече. Диамантите наистина са вечни, господа. Помнете ми думата — цената на качествените камъни ще се повиши отново, когато лустрото на сапфирите, изумрудите и рубините потъмнее. Картелът ще изпълни задълженията си към фондацията с капитални вложения от други минерали. Ние няма да седим със скръстени ръце и да чакаме търпеливо пазарът да се възстанови.
В стаята влезе личната секретарка на председателя и тихо му съобщи нещо. Той кимна и отправи поглед към южноафриканеца.
— Предадоха ми, че отговорът от вашия посредник, изпратен да преговаря с Артър Дорсет, е пристигнал във вид на колет.
— Странно е, че Страусър не се е свързал направо с мен.
— Наредих колетът да бъде донесен тук — продължи председателят. — Убеден съм, че всички ние сме нетърпеливи да узнаем дали господин Страусър е постигнал успех в преговорите си с Артър Дорсет.
След няколко минути секретарката се появи отново с четвъртита кутия, вързана с панделка в червено и зелено. Председателят й посочи южноафриканеца. Секретарката се запъти към мъжа и постави кутията на масата пред него. За панделката беше закачена картичка в плик. Южноафриканецът я извади от плика и зачете на глас: