Бъли Скагс почти не обръщаше внимание на нещастниците, затворени под палубите. Него го интересуваха само рекордните курсове. Желязната му дисциплина и настойчивостта биваха щедро възнаграждавани с премии от доволните корабопритежатели и в същото време направиха него и кораба му безсмъртни в легендите за клиперите.
При това пътуване той надушваше нов рекорд и беше безпощаден. На петдесет и два дни от Лондон на път за Сидни, с товар от търговски стоки и 192 каторжници, от които 24 жени, той насилваше „Гладиатор“ до краен предел, като рядко свиваше платна по време на силна буря. Отплатата за упорството му беше невероятното изминаване на 439 морски мили за двайсет и четири часа.
И точно тогава късметът на Скагс му изневери. Откъм хоризонта зад кърмата надвисваше бедствие.
Ден след благополучното преминаване на „Гладиатор“ през Басовия проток, между Тасмания и южната точка на Австралия, вечерното небе се изпълни със застрашителни черни облаци, които закриха звездите, а морето на свой ред се развълнува. Скагс не подозираше, че от югоизток, отвъд Тасманово море, върху кораба му щеше да се нахвърли напълно завършен тайфун. Пъргавите и яки клипери не можеха да се надяват на никаква милост от страна на тихоокеанския гняв.
Силната буря щеше да се окаже най-свирепият и разрушителен тайфун в спомените на островитяните от Южното море. Вятърът набираше скорост с всеки изминал час. Вълните заприличаха на надигащи се от тъмнината планини, които се удряха по дължина в „Гладиатор“. Твърде късно Скагс даде заповед да се свият части от корабните платна. Яростен порив на вятъра грабна опънатите брезенти и ги разкъса на парцали, след като вече бе прекършил мачтите като клечки за зъби и бе запокитил вантите и рейките чак на долната палуба. После, сякаш бързайки да разчистят поразиите, връхлитащите вълни изхвърлиха зад борда заплетените останки от мачтите. Огромна деветметрова вълна се разби в кърмата и се преобърна върху кораба, строши капитанската кабина и откъсна кормилото, после опразни палубата от лодките, румпела, кърмовата надстройка и камбуза. Люковете се пробиха и водата безпрепятствено нахлу в трюма.
Именно тази пагубна огромна вълна за един миг превърна някогашния изящен клипер в безпомощен, осакатен плавателен съд. Чудовищните вълни го правеха неуправляем и го заподхвърляха като дървено трупче. Злочестите моряци и живият товар от каторжници не бяха в състояние да се преборят с бурята и виждаха пред себе си единствено лицето на смъртта, докато очакваха с ужас корабът всеки момент да поеме по последния си път към безпощадните дълбини.
След като минаха две седмици, откакто „Гладиатор“ не успя да стигне до пристанище, по обратните познати маршрути на клипера през Басовия проток и Тасманово море бяха пратени кораби да го търсят, но никой от тях не откри и следа от оцелели, трупове или плаващи останки. Собствениците му го отписаха като потънал, застрахователите платиха, близките на екипажа и затворниците оплакаха смъртта им, времето заличи спомена за кораба.
За някои кораби се говореше, че са плаващи ковчези или пъклени кораби, но капитаните съперници, които познаваха Скагс и „Гладиатор“, само поклатиха глави и зачеркнаха елегантния клипер като жертва на неустойчивите му навигационни качества и на предизвикателството, с което Скагс го управляваше. Двама, които бяха плавали с клипера, предположиха, че вероятно той изневиделица е бил застигнат едновременно от буря и вълна, която се е разбила върху кърмата и общата им сила е забила носа му под водата и е пратила клипера право към дъното.
В застрахователното дружество „Лойд“ в Лондон загубата на „Гладиатор“ беше вписана в дневника между потъването на американски парен влекач и засядането на норвежки риболовен кораб.
Щяха да минат почти три години, преди загадъчното изчезване да бъде разкрито.