— Както искаш, стари друже. — Карлайл извади джобния си часовник и го погледна. — Първата ми работа утре заран ще бъде да отида при Страусър и после ще дойда да ти кажа каква е преценката му.
— Благодаря ти — промълви Скагс. — Останалото само ще си дойде на място.
Карлайл вървеше под ръмящия дъжд в ранното утро към търговския квартал, намиращ се близо до Касългейт. Той свери адреса и свърна към стълбите пред една от многобройните безлични сиви сгради от местен гранит, които придаваха на град Абърдийн солиден, макар и безличен вид. Отстрани на вратата, с малки месингови букви, бе изписано само „Страусър & синове“. Той натисна бутона на звънеца и един чиновник го въведе в скромно обзаведен кабинет, предложи му стол и чаша чай.
Бавно измина цяла минута, преди през страничната врата да влезе нисък мъж в редингот и с прошарена, дълга до гърдите му брада. Той се усмихна учтиво и протегна ръка.
— Аз съм Ливай Страусър. С какво мога да ви услужа?
— Името ми е Абнър Карлайл. Изпраща ме моят приятел, капитан Чарлс Скагс.
— Капитан Скагс изпрати куриер да съобщи, че ще дойдете. За мен е чест да приема в скромния си кабинет най-известния търговец в Абърдийн.
— Срещали ли сме се с вас?
— Ние не се движим в едни и същи социални кръгове, а вие не сте от мъжете, които купуват бижута.
— Съпругата ми почина млада и аз не се ожених повторно. Затова не съм имал повод да купувам скъпи дрънкулки.
— Аз също загубих съпругата си на млади години, но имах щастието да срещна една прекрасна жена, която ме дари с четирима синове и две дъщери.
През годините Карлайл често бе сключвал сделки с търговци евреи, но никога в областта на търговията със скъпоценни камъни. Намираше се върху непозната почва и се притесняваше от Страусър. Той извади кожената кесийка и я остави върху писалището.
— Капитан Скагс помоли да определите какви са тези камъни.
Страусър сложи бял лист хартия върху писалището и изсипа върху него съдържанието на торбичката във вид на купчинка. Преброи камъните — бяха осемнайсет. Бавно и внимателно огледа всеки един поотделно през лупа — малко увеличително стъкло, използвано от бижутерите. Най-накрая постави във всяка длан най-големия и най-малкия от камъните.
— Ако бъдете така любезен да проявите търпение, господин Карлайл, бих искал да направя няколко проби с тези два камъка. Ще изпратя единия от синовете ми да ви налее още чай.
— Да, благодаря. Ще почакам.
Измина близо час, преди Страусър да се появи отново в стаята с двата камъка в ръка. Карлайл бе тънък наблюдател по отношение на хората. И трябваше да е такъв, щом като успешно бе приключвал поеманите над хиляда рисковани операции след първата му покупка на кораб в крехката си възраст — двайсет и две години. Веднага забеляза, че Ливай Страусър изглежда напрегнат. Външно не му личеше — нямаше треперещи ръце, нито леки тикове около устата или капки пот по челото. Всичко бе събрано в очите му. Страусър приличаше на човек, зърнал Бога.
— Мога ли да ви попитам откъде са тези камъни?
— Не зная точното място — отвърна Карлайл искрено.
— Мините в Индия са отдавна изчерпани, а в Бразилия никой не се е натъквал на подобно нещо. Да не би да са намерени при новите разкопки в Южна Африка?
— Не мога да ви кажа. Защо? Имат ли някаква стойност тези камъни?
Страусър сложи ръка върху камъните като древен магьосник.
— Господин Карлайл, това са диаманти! Най-великолепните нешлифовани камъни, които съм виждал.
Карлайл умело прикри изумлението си.
— Не поставям под съмнение вашата почтеност, господин Страусър, но не мога да повярвам, че говорите сериозно.
— От пет поколения насам моят род се занимава със скъпоценни камъни, господин Карлайл. Повярвайте ми, като ви казвам, че върху това писалище лежи цяло състояние. Камъните показват не само съвършена прозрачност и чистота, но имат и удивителен и рядко срещан виолетово-розов цвят. Поради красотата и неповторимостта си те налагат по-висока цена от съвършените безцветни камъни.
Карлайл преодоля смущението си и възвърна сдържаността си.
— И какво струват?
— Трудно може да се определи цена на необработените камъни, тъй като истинските им качества се проявяват едва след като бъдат издялани и шлифовани, за да се постигне максималният оптически ефект, и накрая — полирани. Най-малкият тук тежи 60 карата, както е необработен. — Той замълча и взе най-големия екземпляр. — А този е над 980 карата, което го определя като най-големият нешлифован диамант в света.