— Да — въздъхна Мейв, — не отричам, че съм посветила живота си на него.
Джордино прекъсна този миг. Той излезе от рубката и съобщи, че един от поплавъците изпуска въздух.
— Подай ми помпата. Ако открия пробитото място, ще се опитам да го закърпя.
— Как се държи „Прекрасната Мейв“? — попита го Пит.
— Като дама на състезания по танци — отвърна Джордино. — Гъвкаво и подвижно, тялото й се движи в ритъм.
— Запази ли се цяла, докато стигнем до острова, после ще я подаря на „Смитсониън“, за да я изложат като лодката, от която най-малко се е очаквало, че ще завърши пътуването си успешно.
— Още една буря — с отегчение подхвърли Джордино, — и всичките ни надежди ще се изпарят. — Той замълча и хвърли разсеян поглед към черния хоризонт, където звездите се потопяваха в морето. И изведнъж се напрегна. — Виждам светлина отляво.
Пит и Мейв се изправиха и погледнаха в посоката, в която сочеше ръката на Джордино. Видяха зелена светлина, обозначаваща десния борд на кораб, и бели светлини на върха на мачта. Както личеше, той се движеше далеч зад тях в североизточна посока.
— Кораб! — потвърди Пит. — На около пет километра от нас.
— Изобщо няма да ни види — обезпокои се Мейв. — Ние нямаме никакви светлини.
Джордино хлътна в рубката и бързо се появи отново.
— Това е последната сигнална ракета на Родни Йорк — вдигна я той високо.
Пит се обърна към Мейв.
— Искаш ли да бъдеш спасена?
Тя сведе поглед към черното море, което се къдреше под лодката и бавно поклати глава.
— Не съм аз тази, която да взима решения.
— Ал, ти какво ще кажеш? Изкушава ли те обилна манджа и чисто легло?
Джордино се усмихна.
— И на половината не е толкова примамливо, колкото втори рунд с Дорсетовия клан.
Пит обгърна с ръка раменете на Мейв.
— Аз съм с теб.
— Още два дни — прошепна с благодарност тя. — Не мога да повярвам, че наистина ще видя отново децата си.
Пит се умълча за миг, замисляйки се за неизвестното, което стоеше пред тях. После тихо заговори:
— Ще ги видиш и ще ги прегърнеш, обещавам ти.
Не съществуваше нищо, което можеше да ги отклони от предварително заплануваната цел. Пит и Джордино мислеха еднакво. Те бяха навлезли в зона, където оставаха безразлични и нехайни към собствения си живот. Дотолкова бяха погълнати от решението си да стигнат до остров Гладиатор, че нито единият, нито другият си направиха труда да проследят с поглед светлините на минаващия кораб, който ставаше все по-малък и по-малък и постепенно изчезна в далечината.
48.
Когато междуостровният товарен кораб, превозващ разглобената антена, навлезе в залива Халауа на остров Молокай, всички моряци се струпаха край бордовите парапети и загледаха прехласнати своеобразния плавателен съд, закотвен в пристанището. Дългият 228 метра кораб, с гора от кранове и една двайсет и три етажна сондажна кула, издигаща се в средата на корпуса му, създаваше впечатлението, че е проектиран и построен от гвардия пияни инженери, болни от церебрален паралич заварчици и такелажници.
Над кърмата, върху носещи греди, висеше просторна площадка за излитане и кацане на вертолети, сякаш играеше ролята на допълнително приспособление. В задната част на корпуса се намираше високата надстройка на капитанския мостик и придаваше на кораба вид на петролен танкер, но дотук свършваше всяка прилика. Централната секция на корпуса беше заета от невероятен конгломерат от машинарии, наподобяващи огромна купчина от отпадъци. Същински лабиринт от метални стълбища, скелета, подвижни стълби и тръби опасваше дерик-крана, който се извисяваше високо нагоре, чак до небето, като подвижно съоръжение за изстрелване на ракети в космоса. Жилищното помещение на носа на кораба изглеждаше без никакви отвори, само в предната част се виждаше редица от светли люкове, наподобяващи прозорци на покрив. Боята беше избеляла и олющена и разкриваше избилите ивици ръжда. Цветът на корпуса беше морскосин, а на надстройката — бял. Колкото до съоръженията, те някога са били боядисани в най-различните нюанси на сивия, жълтия и оранжевия цвят.
— Сега, след като видях това чудо, вече мога да умра щастлив! — възкликна Гън.
Моли стоеше до него на крилото на мостика и гледаше в захлас.
— Как ли му е дошло наум на адмирала да използва „Глоумър Иксплорър“?