— Не смея дори да гадая — смотолеви Гън, зяпнал от почуда като дете, на което за първи път подаряват играчка самолет.
Капитанът на „Ланикай“ подаде глава от кормилната рубка.
— Командир Гън, адмирал Сандекър ви търси по междукорабния телефон.
Гън вдигна ръка в знак на потвърждение, влезе в рубката и вдигна телефона.
— Забавихте се с цял час. — Това бяха първите думи, които чу Гън.
— Съжалявам, адмирале, но антената не беше в първоначалното си състояние. Наредих на екипа да извършат рутинна проверка и ремонт по време на разглобяването, за да спестим време при монтирането й след това.
— Разумен ход — съгласи се Сандекър. — Кажи на капитана ви да закотви кораба до нашия. Ще започнем да прехвърляме отделните секции веднага щом спусне котвите.
— Наистина ли виждам пред себе си известния „Глоумър Иксплорър“ на „Хюс“?
— Да, същият, с малки изменения — отвърна Сандекър. — Спусни една от лодките и ела на борда. Ще те чакам в кабината на капитана. Вземи и госпожа Фарадей.
— След малко ще бъдем на борда.
Предложен първоначално от заместник-началника на управление в Министерството на отбраната Дейвид Пакард, някогашен съдружник на една от големите корпорации за електроника „Хюлет Пакард“, и заимстван от по-раншен кораб за дълбоководни проучвания, проектиран от Уилард Баском и наречен „Алкоа Сийпроуб“, „Глоумър Иксплорър“ стана съсобственост на ЦРУ, „Глобал Марин“ и „Хауард Хюс“, впоследствие прераснали в корпорацията „Съма“.
Изграждането бе започнато от дружеството „Сън Шипбилдинг & Драй Док“ в корабостроителницата му в Честър, Пенсилвания, и огромният плавателен съд веднага бе забулен в тайна с помощта на подвеждаща информация. Четирийсет и един месеца по-късно, в късната есен на 1972 година, той бе спуснат на вода — забележително постижение в технологията на плавателен съд, използваща съвършено нови методи.
После той стана известен, след като извади от дълбочина пет километра в Тихия океан една руска подводница. Въпреки че пресата твърдеше обратното, цялата подводница бе извадена на части и подробно проучена — колосален подвиг на ума, който се отплати с огромни дивиденти от познания за съветската подводна технология и експлоатация.
След краткия му миг на слава никой не знаеше какво да прави по-нататък с „Иксплорър“, затова накрая той се озова в ръцете на американското правителство и беше включен в резервната програма на Военноморските сили. В продължение на две десетилетия корабът бе събирал прах в плитчината на залива Шузън, на североизток от Сан Франциско.
Когато Гън и Моли стъпиха на палубата на огромния плавателен съд, те изпитаха чувството, че са попаднали в електроцентрала. Погледнат отблизо, обемът на съоръженията беше смайващ. Нямаше и следа от плътната охрана, която обкръжаваше плавателния съд при първото му пътуване. Гън и Моли бяха посрещнати на рампата за качване единствено от втория офицер на кораба.
— Никаква охрана ли няма? — попита Моли.
Офицерът се усмихна и ги поведе по едно стълбище, водещо към палубата под кормилната рубка, преди да отвърне:
— Тъй като това е цивилна операция и не изпълняваме тайна мисия, имаща за цел да задигне от дъното някой чужд военноморски плавателен съд, не е наложително да взимаме обезопасителни мерки.
— Мислех, че „Иксплорър“ е в запас — каза Гън.
— Беше допреди пет месеца — поясни офицерът. — После бе даден под наем на „Дийп Ъбис Енджиниъринг“ за изкопаване на мед и манган от океанското дъно на двеста километра южно от Хавайските острови.
— Започнахте ли операциите? — поинтересува се Моли.
— Още не. Много от корабните съоръжения са остарели спрямо днешните стандарти и се налага да направим някои основни промени, особено в електрониката. В момента основните двигатели не работят добре, но веднага след като бъдат ремонтирани, потегляме.
Гън и Моли си размениха питащи погледи, но не изразиха гласно тревогата си. Сякаш настроени на една и съща честота, двамата се запитаха как ли ще е възможно един мъртъв кораб на вода да ги закара навреме на мястото, където трябваше да бъде отклонено акустичното явление.
Корабният офицер отвори вратата на просторна и елегантна самостоятелна кабина.
— Тези жилищни помещения са запазени за Хауард Хюс, в случай че дойде на кораба — нещо, което досега не е ставало.