Сандекър пристъпи напред и се ръкува с Гън и Моли.
— Изключителна работа свършихте. Моите поздравления и за двамата. Предполагам, че демонтажът се е оказал по-трудна работа, отколкото си мислехме.
— Корозията беше най-големият враг — призна Гън. — Решетъчните изводи спъваха всяка наша стъпка.
— Не бях чувала да се леят толкова много ругатни — вметна Моли с усмивка. — Особено инженерите, повярвайте ми, изобщо не се въздържаха.
— Антената ще ни свърши ли работа? — попита Сандекър.
— Стига само морето да не се разбунтува, та да я разкъса по шевовете — отвърна Гън.
Сандекър се обърна и ги представи на един нисък, пълничък човек, попрехвърлил четирийсетте си години.
— Капитан Джеймс Куик, това са моите помощници Моли Фарадей и командир Руди Гън.
— Добре дошли на борда! — приветства ги Куик, ръкувайки се с двамата. — Колко още души има с вас?
— Целият ми екип, заедно с госпожа Фарадей и мен, се състои от трийсет и един мъже и пет жени — отвърна Гън. — Надявам се този брой да не създава проблеми.
Куик махна нехайно с ръка.
— Не се притеснявайте. Имаме толкова много празни каюти, че не знаем какво да ги правим, а храната ще стигне поне за два месеца.
— Вторият ви офицер ни каза, че имате проблеми с двигателите.
— И то големи — намеси се Сандекър. — Според капитана времето за отплаване е неопределено.
— Толкова бързахме, а сега да чакаме… — измърмори под носа си Гън.
— Яви се напълно непредвидима пречка, Руди, съжалявам.
Куик сложи фуражката си на главата и тръгна да излиза.
— Ще събера кранистите и ще им наредя да започнат да прехвърлят антената от вашия кораб.
Гън го последва.
— И аз тръгвам, за да ида да ръководя операцията от борда на „Ланикай“.
След като останаха сами, Моли отправи лукав поглед към Сандекър и рече:
— За бога, как успяхте да убедите правителството да ви даде „Глоумър Иксплорър“?
— Заобиколих официалната вашингтонска администрация и направих на „Дийп Ъбис Енджиниъринг“ предложение, което те не можеха да откажат.
Моли се вторачи в адмирала.
— Да не би да сте купил „Глоумър Иксплорър“?
— Взех го под наем — поправи я той. — Това ми струва една ръка и половин крак.
— И сте се вместил в бюджета на НЮМА?
— Обстоятелствата изискваха незабавно действие. Нямаше да седна да се пазаря за сметка на живота на толкова много хора. Ако излезем прави за смъртоносната акустична конвергенция, ще накарам Конгреса да се засрами и да отпусне средства.
— Изнамирайки „Иксплорър“ малко след като Военновъздушните сили ви отказаха „Рузвелт“, е все едно, че сте попаднал на златна мина.
— Онова, което късметът ти дава, късметът ти го и взима. — Сандекър бавно поклати глава. — „Иксплорър“ е край Молокай поради повреда в лагера на вала на витлото, станала след отплаването му от Калифорния. Все още стои открит въпросът, дали ще може да тръгне и ни заведе на обекта, преди да е станало много късно.
Големите кранове за повдигане на съоръжения, разположени на дясната страна на борда, вече бяха изтеглени навън над откритата товарна палуба на „Ланикай“. Висящите от въжетата на стрелите куки се спускаха ниско, захващаха секциите на антената, после ги издигаха и завъртайки се, ги сваляха на борда на „Глоумър Иксплорър“, където биваха подреждани върху откритата палуба в номерирана последователност за предстоящото им сглобяване.
Прехвърлянето на секциите на антената и връзването им на борда на „Иксплорър“ се извърши за два часа. Малкият товарен кораб вдигна котва, наду въздушната си свирка за сбогуване и започна да се изтегля от пристанището — бе изпълнил своята част от задачата. Гън и Моли махаха с ръце, докато „Ланикай“ бавно избутваше настрани зелените води на залива, за да се отправи към открито море.
Екипът на НЮМА беше разквартируван и заслужено нагостен с ястията от просторния камбуз на „Иксплорър“, след което всички се разотидоха по самостоятелните кабини, които не бяха използвани, откакто корабът извади съветската подводница от дълбоките води на Тихия океан. Моли влезе в ролята на домакиня и тръгна между членовете на екипа, за да провери дали някой не се е разболял или наранил по време на демонтирането на антената.
Гън се върна в някогашните жилищни помещения за високопоставени гости, запазвани навремето за ексцентричния Хауард Хюс. Сандекър, капитан Куик и другият мъж, който бе представен като Джейсън Тофт, главен корабен инженер, се бяха разположили край малка игрална маса.