— Желаете ли бренди? — попита Куик.
— Да, благодаря.
Сандекър седеше забулен в дим от пурата си и лениво отпи от златистата течност в чашата си. Той нямаше вид на доволен лагеруващ човек.
— Господин Тофт ми съобщи преди малко, че не може да пусне кораба на път, докато от сушата не бъдат доставени основни резервни части.
Гън знаеше, че адмиралът вътрешно кипи от нерви, но от външния му вид лъхаше студенина като от кофа с лед. Той се обърна към Тофт.
— Кога очаквате да пристигнат частите, господин инженер?
— Вече пътуват със самолет от Лос Анджелис — отговори Тофт, човек с огромен корем и къси крака, — който би трябвало да кацне след четири часа. Корабният ни хеликоптер го чака на летището Хило на големия остров Хаваи, за да докара частите направо на „Иксплорър“.
— В какво точно се състои повредата? — попита Гън.
— В лагерите на вала на витлото — поясни Тофт. — По необяснима причина, а може би и защото ЦРУ пришпорваше строителната работа, валовете на витлата не бяха балансирани както трябва. По време на пътуването ни от Сан Франциско вибрацията спука маслопроводите и прекъсна подаването на масло към лагерите на вала. От триенето ли, от умора на метала ли, от пренапрежение или както щете го наречете, но левият вал замръзна напълно на стотина метра от Молокай. Десният вал едва ни докара дотук, преди да се стопят лагерите му.
— Както вече казах, ние работим с фатален краен срок.
— Напълно разбирам обхвата на дилемата ви, адмирале. Екипът ми в машинното отделение ще работи до предела на силите си, за да тръгне корабът, но това все пак са човешки същества. Трябва да ви предупредя, че лагерите на вала са само част от проблема. Вярно, че двигателите не са натрупали много часове — движили са кораба само от източното крайбрежие до средата на Тихия океан и обратно до Калифорния през 70-те години, но тъй като двайсет години оттогава не са били поддържани, състоянието им е ужасно. Дори и да възстановим вала, няма гаранция, че още щом излезем от пристанището, те отново няма да направят някоя засечка.
— Разполагате ли с необходимите инструменти за целта? — попита Сандекър.
— Свалихме капачките на десния вал и извадихме лагерите. Смяната ще стане доста бързо. Левият вал обаче може да се поправи само в корабостроителница.
Гън се обърна към капитан Куик.
— Не ми е ясно защо вашето дружество не се е погрижило „Иксплорър“ да бъде ремонтиран в някоя местна корабостроителница още след като е излязъл от Сан Франциско, където е бил в запас.
— Ами обвинявайте височайшите над нас — сви рамене Куик. — Ние с главния инженер Тофт решително препоръчахме да се извърши ремонт, преди да потеглим за Хаваи, но ръководството си направи оглушки. Единствените часове, прекарани в корабостроителницата, бяха за свалянето на старите подемни съоръжения и инсталацията на земесмукачната система. Колкото до стандартната поддръжка, те твърдо заявиха, че било прахосване на пари и че всяка механична повреда можела да се оправи на море или след като стигнем в Хонолулу, което, както виждате, не можа да стане. На всичкото отгоре тръгнахме на път с недостатъчен персонал. Първоначалният екипаж е бил 172 души, а аз имам само 60 мъже и жени на борда, предимно моряци, кранисти и оператори на съоръженията и механици за поддържане на машините. Дванайсет от тях са геолози, морски инженери и експерти по електрониката. За разлика от проектите на НЮМА, командир Гън, нашата операция може да се нарече „от нищо нещо“.
— В такъв случай, моля да ме извините, капитане — рече Гън. — Напълно влизам в положението ви.
— Кога най-рано ще можем да тръгнем? — обърна се Сандекър към Тофт, като се мъчеше да прикрие умората си, натрупана през последните няколко седмици.
— След трийсет и шест часа, ако не и повече.
В кабината настъпи тишина и всички погледи се насочиха към Сандекър. Той пък се бе вторачил в главния инженер с очи, студени като очите на сериен убиец.
— Ще ви подчертая още веднъж — заговори той с остър тон, — и то възможно най-прямо. Ако ние не бъдем на мястото, където ще стане конвергенцията, с поставена във водата антена най-късно до трийсет и пет часа, ще загинат повече хора, отколкото са жителите на повечето малки държави заедно. Това не е някакво вятърничаво твърдение, нито сценарий за холивудски научнофантастичен филм. Това е самата истина, а колкото до мен, аз не искам да стоя там и да гледам море от мъртви тела и да кажа: „Ако бях положил повече усилия, може би щях да предотвратя това“. Чудо трябва да направим, господин главен инженер, но е наложително да сме спуснали и монтирали антената във водата преди 8 часа вдругиден.