— Не мога да обещая невъзможното — отвърна непоколебимо Тофт. — Но ако не можем да спазим вашия график, то няма да е поради нежеланието на хората ми от машинното отделение да работят до припадък. — Той пресуши чашата си и излезе от стаята, като затвори тежко вратата след себе си.
— Опасявам се, че обидихте моя главен инженер — каза Куик на Сандекър. — Не бяхте ли малко груб, като го обвинихте отсега, ако не бъде спазен графикът?
Сандекър гледаше замислен затворената врата.
— Залозите са твърде високи, капитане. Нямах намерение да стане така, да стоваря вината върху главния инженер Тофт. Но харесва ли ви, или не, знайте, че този човек държи в ръцете си съдбата на всяко човешко същество, намиращо се на остров Оаху.
В три и половина часа на следващия следобед, изтощен и мрачен, Тофт влезе в кормилната рубка и съобщи на Сандекър, Гън и капитан Куик:
— Лагерите в левия вал са подменени. Готов съм да потеглим, но най-високата скорост, с която можем да се движим, е пет възела, без да щадим сили.
Сандекър стисна силно ръката на Тофт.
— Жив и здрав да сте, инженере, благодаря ви!
— Какво е разстоянието до мястото на конвергенцията? — попита Куик.
— Осемдесет морски мили — отвърна Гън, без да се замисля, тъй като бе пресмятал десетки пъти курса наум.
— Пределна граница — отбеляза притеснен Куик. — Движейки се с пет възела, за разстояние осемдесет морски мили ще ни са нужни шестнайсет часа, което ще рече, че ще пристигнем на мястото минути преди осем нула нула часа.
— Осем нула нула — повтори Гън с тон, малко по-висок от шепот. — Това е точният час на конвергенцията, предвиден от Йегър.
— Пределна граница — разнесе се като ехо гласът на Сандекър, — но главният инженер Тофт ни предоставя възможност за успех в тази трудна задача.
Лицето на Гън помръкна.
— Надявам се да сте наясно, адмирале, че като стигнем в района и бъдем засегнати от конвергенцията, има голяма вероятност всички да загинем.
Сандекър огледа поотделно тримата мъже, без да промени изражението си.
— Да — каза тихо той. — Вероятността е много голяма.
49.
Малко след полунощ Пит направи последно измерване на звездите и го отбеляза на картата си под светлината на полумесеца. Ако изчисленията му бяха точни, те щяха да зърнат остров Гладиатор след няколко часа. Той нареди на Мейв и Джордино да наблюдават зорко хоризонта пред тях, за да може той да си позволи лукса да поспи един час. Имаше чувството, че едва се бе унесъл в дрямка, когато Мейв леко го разтърси, за да го събуди.
— Твоето ориентиране се оказа напълно вярно — рече тя с възбуда в гласа. — Островът вече се вижда.
— Имаш изключителни мореплавателски способности, стари приятелю — възхити му се Джордино. — Прецени съвсем точно времето за пристигане.
— И то до последната минута — засмя се Мейв. — Защото мъртвите листа от платната започнаха да окапват.
Пит се вгледа в нощта, но видя само отражението на звездите и луната върху морската повърхност. Тъкмо отвори уста, за да каже, че не вижда нищо, и в същия миг сноп светлина премина по западния хоризонт, последван от яркочервено сияние.
— Вашият остров има ли светлина за ориентиране? — попита той Мейв.
— Има една малка кула с фар на ръба на южния вулкан.
— Е, семейството ти поне е направило нещо в помощ на мореплаването.
Мейв се засмя.
— Когато е строил кулата, прапрадядо ми изобщо не е мислил за заблудени моряци. Целта й е била да предупреждава корабите да не се доближават и да не слизат на острова.
— Много ли плавателни съдове са си патили, доближавайки се до брега?
— Когато бях малка, татко често споменаваше за разбити в скалите кораби.
— А за оцелелите от тях?
Тя поклати глава.
— Изобщо не е ставало дума за опити да се спасяват хора. Той често повтаряше, че всеки, който стъпи на остров Гладиатор, без да е поканен, ще има среща с дявола.